Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 13923 от 18.10.2019 г. по адм. д. № 4104/2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отменена издадената от него заповед № 8121К-8713/11.12.2017 г. за наложено на М.П дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение.
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Процесуалният представител на ответната страна излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна в предвидения срок по чл. 211, ал. 1 АПК на 31.10.2019 г., при връчено съобщение за решението на 21.10.2019 г. Разгледана по същество е неоснователна.
В оспорения пред съда административен акт е прието, че за периода от 23.05.2017г. до 29.05.2017г. в работните дни 23.05.2017г.(вторник); 25.05.2017г.(четвъртък); 26.05.2017г.(петък) и 29.05.2017г.(понеделник) инспектор М.П не се е явявал на работното си място - гр. С., ул. “К. П“ № 57, в сградата на 04РУ - СДВР за изпълнение на служебните си задължения, без да е посочил уважителни причини за това. Прието е, че твърденията на инспектор Панов, че е присъствал в 04РУ - СДВР, през различно време във въпросните дни, за да вземе подписи от длъжностни лица, както и на 25.05.2017г. в СДВР за времето от 10:10 ч. до 11:00ч. (видно от копия на страници от книга за пропускателния режим в сградата на СДВР), не опровергават този извод, тй като пребиваването за кратко време в СДВР не оправдава отсъствието на инспектор Панов от работа и не може да се приеме за уважителна причина за отсъствието му през целия работен ден. Панов се позовал на списък като доказателство, че е бил на работа на въпросните дати и е присъствал на сутрешните оперативки, както и в предоставеният му за ползване служебен кабинет, наричайки го „подписка“, удостоверяваща неговото присъствие, подписана от 26 (двадесет и шест) служители на 04РУ - СДВР. Представеното копие на „Отчетен лист за връщане на зачисленото имущество и документи“ (обходен лист, без регистрационен номер и без посочен номер на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение) не удостоверява факта, че служителят Панов се е явил на работа през въпросните дати. Прегледани са записи от камери за видеонаблюдение, заснемащи влизащите и излизащите лица в сградата на 04РУ - СДВР, за периода 23.05.-29.05.2017г. включително и не е установено преминаване на служителя през входа на 04РУ - СДВР в посока към или от сградата на управлението. Изложени са съображения, че наличието на заповед № 1266з- 1086/10.05.2017г. по описа на ГДБОП за преназначаване на служителя, впоследствие отменена със заповед № 1266з-1086/31.05.2017г., не освобождава инспектор Панов от изпълнението на служебните му задължения на разследващ полицай, тъй като служителят за този период реално не е встъпил в длъжност в ГДБОП. Инспектор М.П извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗМВР неизпълнение на разпоредбите на този закон, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни (в случая 25.05.2017г. и 26.05.2017г.), е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Прието е, че настъпилите последици от извършеното от инспектор Панов нарушение са че служителят е престанал да се явява на работа, твърдейки че е встъпил в длъжност в ГДБОП, без това реално да е осъществено и без да е подписал изискуемия по чл. 161, ал. 1 от ЗМВР акт за встъпване в длъжност.
За да отмени оспорения акт съдът е приел, че от писмените доказателства и свидетелски показания не се установява по несъмнен начин, че на М.П не се е явявал на работа в работните дни 23.05.2017 г.; 25.05.2017 г.; 26.05.2017 г. и 29.05.2017 г. На 10.05.2017 г. е издадена заповед № 1266з-1086 на директора на ГДБОП-МВР, с която М.П е преназначен на изпълнителска длъжност в ГДБОП-МВР и е разпоредено препис от нея да се изпрати на дирекция „Човешки ресурси“ –МВР, СДВР и на други служби в МВР за сведение и изпълнение. Тази заповед е отменена на 31.05.2017 г. със заповед № 1266з-1268/31.05.2017 г. на директора на ГДБОП, но преди тази дата М.П е предприел действия по осигуряване изпълнение на заповедта за преназначаването му. От описаните доказателства се установява, че на 11 и 12 май с два приемо-предавателни протокола М.П е предал намиращите се при него на производство дела на началник група „РИП“ в сектор „Разследване“ при Четвърто РУ-СДВР, който ги е преразпределил на други служители в сектора. При наличието на тези протоколи в деловодството на РУ системният администратор е вписала липса на задължения в „обходния лист“ и се е подписала като според нея това е станало на 22.05.2017 г., а не както е отразено в отчетния лист на 23.05.2017 г. На 22.05.2017 г. М.П е предал и ключа от своя кабинет на свой колега А.Д като преди това се е съгласил там да бъдат оставени за съхранение голямо количество веществени доказателства с мотив, че вече няма възложени дела поради предстоящото му преместване и веществените доказателства няма да му пречат на работата. От събраните по делото доказателства се установява, че в периода 23-29.05.2017 г. М.П е посещавал други служебни помещения на СДВР по повод неговото служебно правоотношение, а на 26.05.2017 г. е бил и в сградата на Четвърто РУ на СДВР и се е срещнал с А.М – началник на сектора, в който той е работил.
Изложил мотиви, че при липсата на редовно организиран режим за отчитане на работното време и разпределението на доказателствената тежест не е доказано по несъмнен начин неявяването на работа на М.П в два последователни дни. Представените от жалбоподателят доказателства са достатъчни за опровергаване на отрицателния факт – неявяване на работа, защото установяват, че в един конкретен момент на 26.05.2017 г. той е бил на работното си място и е провел разговор със свой началник. Потвърждават се от събраните по делото доказателства извършваните от него действия по сдаване на службата му в Четвърто РУ на СДВР, подготовка встъпването в друга длъжност, посещения в сградата на СДВР и присъствие в сградата на Четвърто РУ на СДВР на 26.05.2017 г., извършени необходими лични действия на М.П за попълване на отчетния лист за връщане на зачисленото имущество и документи чрез лични срещи с отговорните за това служители при липсата на възложени задачи (дела) за периода.
По отношение на М.П е имало издадена заповед за преместване на друга служба в МВР, която е изисквала извършване на определени действия по сдаване на длъжността предприети своевременно от служителя, включително предаването на възложените му дела под опис и ключа от работното помещение. Технически неуредици и липсата на добра организация и координация в Четвърто РУ на СДВР, които са възпрепятствали издаването на акт за сдаване на длъжността, както и последвалата отмяна на заповедта от 10.05.2017 г. за преназначаване, не следва да бъдат тълкувани в тежест на държавния служител, който е полагал усилия да изпълни всички условия за встъпване в новата си длъжност. Липсват данни и обсъждане настъпването на вредни последици от поведението на служителя, в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Решението е правилно.
Правилно е прието, че административният акт е издаден от компетентен орган, но при установената по делото фактическа обстановка от всички събрани доказателства по делото не се установява, че са налице изложените в оспорената заповед фактическите и правни основания, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В мотивите на заповедта е посочено, че служителят М.П не е изпълненил задължението си за неявяване на работа на дните 23, 25, 26 и 29 май 2017 г., дисциплинарно разследващият орган е извършил констатации и в двете обобщени справки и становища за неявяване на работа само за дните 25.05.2017 г. и 26.05.2017 г. и дисциплинарното наказание е наложен за неявяване на работа през тези два присъствени дни, и то в сградата на Четвърто РУ на СДВР, а служебните задължения на Панов не подлежат на изпълнение само и единствено в тази сграда. Освен това липсва разпоредтелна част в издадената заповед, че се налага дисциплинарно наказание уволнение и се прекатява служебното правоотношение.
Тричленният състав на съда подробно е изяснил фактическата обстановка и е формирал законосъобразни изводи, които съответстват на събраните по делото писмени доказателства и материалния закон. От събраните по делото доказателства се установява, че в периода 23-29.05.2017 г. Панов е посещавал други служебни помещения на СДВР по повод неговото служебно правоотношение, а на 26.05.2017 г. е бил и в сградата на Четвърто РУ на СДВР и се е срещнал със свидетелката Малакова – началник на сектора, в който той е работил. По преписката има доказателства и не се спори по този факт, че на 26.05.2017 г. Панов е бил в сградата на СДВР във връзка с уреждането на преместването си на друга работа в ГД "БОП", поради което изводът, че на тази дата лицето въобще не е било на работа, е неверен. Следователно дори да се приеме, че служителят е отсъствал от работа на останалите три дати, не е налице хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни, а при отсъствие за един работен ден се предвижда наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Неуплътняването на работното време е различно от остътствие от работа.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са по т. 5. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни. Правилно е приел съдът, че наложеното наказание не е съобразено с формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. По отношение на Панов е имало издадена заповед за преместване на друга служба в МВР, която е изисквала действия по сдаване на длъжността, включително предаването на възложените му дела под опис и ключа от работното помещение, поради което не може да се приеме, че има умисъл в неуплътняването на работното време. Констатирани са и техническите неуредици и липсата на добра организация и координация в Четвърто РУ на СДВР, които са възпрепятствали издаването на акт за сдаване. Липсват данни и обсъждане настъпването на вредни последици от поведението на служителя, поради което е налице нарушение на чл. 206, ал. 2 отЗМВР. Твърдението, че служителят е престанал да се явява на работа не мотивира настъпването на вреди от поведението му.
Правилно е прието, че оспорената заповед не съответства и на целта на закона доколкото с нея се прекратява служебното правоотношение на държавен служител, който преди датата на издаването й в рамките на по-малко от една година е преназначаван на две различни други длъжности в системата на МВР, което предполага оценяване на неговите служебни качества и нуждата от него като служител в системата на МВР. Събраните по делото доказателства обосновават извода на съда, че не са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на правоотношението със служителя.
С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски по делото.
Като има предвид изложените мотиви Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13923 от 18.10.2019 г. по адм. д. № 4104/2019 г. на Върховния административен съд, Пето отделение.
О. Мото на вътрешните работи да заплати на М.П разноски по делото в размер на 500 лв. Решението не подлежи на обжалване.