Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Стройкомплект“ ООД, ЕИК: 121026362, чрез управителя Е.Т, против решение № 4702/05.07.2019 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 4010/2019г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22002215009997-091-001 / 12. 07. 2016 г., поправен с РА № П 22221016138683-003-001 / 10. 08. 2016 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2298 / 23. 12. 2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП” София, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 110 774, 98 лв. и лихви за забава в размер на 30 063, 12 лв.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса.

Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Т, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски в размер на 3 938 лв.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна....