Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесулания кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Х.К, [населено място], представляван от адвокат П.М, срещу Решение № 1255/11.12.2018 год. по адм. дело № 1120/2017 год. по описа на Административен съд – София област. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на приложимите процесуалноправни норми – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответната по жалбата страна – Общински съвет – Самоков не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Х.К срещу решение № 1170, взето по протокол № 32/26.10.2017 г. на Общински съвет – Самоков, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, Протокол № 11 от заседание на Поземлена комисия, след поименно гласуване и във връзка с писмо изх.№ 5800-193/02.11.2016 г. от В.Г – кмет на община С., е отказано предоставянето за възстановяване на наследниците на С.К общински недвижими имоти за проектен имот № 15285.13.677 /образуван от ПИ №№ 15285.13.577 и 15285.13.538/ с площ 2, 602 дка, начин на трайно ползване: пасище и проектен имот № 15285.13.676 /образуван от ПИ № 15285.13.577/ с площ от 0, 205 дка и начин на трайно ползване“ пасище, и двата находящи се в землището на с. Г..

С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата на Х.К срещи Решение № 1170 по протокол № 32/26.10.2017 г. на Общински съвет – Самоков.

За да постанови акта си, съдът е приел, че Решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и с изискуемото се от закона мнозинство, след проведено поименно гласуване, без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречия с материалния закон. За изясняване на релевантните за спора факти е допусната съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективно и компетентно дадена. Съдът е приел, че е налице валидно направено искане от ОСЗ до Общинския съвет по реда на чл. 45ж ППЗСПЗЗ за възстановяване на два имота на наследниците на С.К с представено решение № 331/01.11.2005 г. по заявлението на Х.К, с което на основание по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ се признава правото на възстановяване на собствеността в „съществуващи стари реални граници“ на имоти, от които нива от 2, 6 дка и имот от 0, 200 дка, и двата находящи се в землището на с. Г., местност „Алиница“. От приложеното по делото копие от протоколно решение № 1/16.04.2015 г. от проведено заседание на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ и от актовете за публична общинска собственост, съдът е установил, че процесните имоти са били включени в общинския поземлен фонд и са актувани като публична общинска собственост. От доказателствата по делото и от заключението на вещото лице съдът е установил, че имотите, които се претендират са възстановени в друга местност – „Будачица“, която се намира на около 2000 м. от местност „Алиница“, като същите представляват публична общинска собственост. Съдът е посочил, че чл. 7 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) създава императивна забрана за разпоредителни действия с имоти, които са публична общинска собственост и не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица, поради което е отхвърлил жалбата срещу решението на Общинския съвет.

Касационната жалба е допустима като подадена от участник в първоинстанционното производство, за който оспореният акт е неблагоприятен и в сроковете по АПК.

По същество е неоснователна по следните съображения:

В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са събрани всички относими към производството доказателства, които са дали възможност на съда да установи релевантните за същото факти, свързани с наличието на твърдяните от жалбоподателя основания за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Видно от приложената административна преписка, административното производство е започнато по предложение от 18.08.2016 г. от началника на ОСЗ – Самоков до Общинския съвет, чрез кмета на общината, на основание § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, за предоставяне на два имота за възстановяване на собствеността на наследници на С.К.К него са приложени: искане от 18.08.2016 г., решение № 331/03.01.1992 година на ПК – Самоков, две скици-проект и два акта за публична общинска собственост на имотите. В скиците и в актовете изрично е отразен начин на трайно ползване „Пасище”. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора за нарушение на материалния закон. Преходната разпоредба на § 27, ал. 2, т. 1 задължава общинските съвети да предоставят земи от общинския поземлен фонд при установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на ОСЗ за признаване право на собственост в съществуващи стари реални граници. Такова решение е издадено, както и е направено искане от правоимащите по реда на чл. 45д ППЗСПЗЗ. Това са общи разпоредби, които гарантират и обезпечават правата на собствениците на земеделски земи за приключване на процедурата по възстановяването им. Те обаче не могат да противоречат и съответно да дерогират разпоредбите на ЗСПЗЗ и ЗОС, поставящи под специална закрила правото на публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ ясно и категорично определя, че собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична. Единствената законова възможност за промяната й и обявяването й за частна е допустима при промяна на предназначението по реда на ЗОС и то само в определението в чл. 25, ал. 3 ЗСПЗЗ случаи.

Отделно от това, разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗОС забранява възстановяване на собствеността върху имоти, публична общинска собственост. Макар и в хипотезата на направено искане от ОСЗ по реда на § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ общинският съвет да действа при условията на обвързана компетентност, той не би могъл законосъобразно да предостави за възстановяване на наследници на бивша собственица два имота с начин на трайно ползване „Пасище”. Те по силата на закона са обявени за публична общинска собственост и законът забранява безусловно възстановяване на собствеността върху такива имоти. Поради това решението на общинския съвет, да не се предоставят поисканите два имота е законосъобразно.

При постановяване на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209 т. 3 АПК, поради което атакуваното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на касатора разноски не се дължат. На Общински съвет - Самоков не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1255/11.12.2018 год. по адм. дело № 1120/2017 год. по описа на Административен съд – София област. Решението е окончателно.