Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на „Сюприйм“ АД, гр. С., А.М и Х.Х против решение № 169 от 18.04.2019 г. по адм. дело № 415/ 2018 г. на Административен съд – Добрич, с което са отхвърлени жалбите на тримата касатори против заповед № ДК-10-СИР-11/04.06.2018 г., издадена от началника на РДНСК - Североизточен район, с която е потвърдена заповед № 5/ 13.04.2018 г. на главния архитект на община Б., с която на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ е допуснато съществено изменение по време на строителството на одобрения на 05.04.2004 г. инвестиционен проект към разрешение за строеж № 71/ 13.04.2004 г. за „жилищна сграда – II етап“ в УПИ XV, кв. 317 по плана на гр. Б., изразяващо се в промяна предназначение на бистро в 5 бр. апартаменти. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като изменението на инвестиционния проект е извършено след като обектът е въведен в експлоатация, не е дадено съгласие от останалите собственици, въпреки че такова се изисква, тъй като преустройството е съществено, а освен това не са предвидени необходимите места за гариране и паркиране. Излагат и съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички възражения срещу административния акт и не е извършена преценка за законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Молят решението да бъде отменено, като им се присъдят направените по делото разноски.
Ответниците – началникът на РДНСК - Североизточен район и главният архитект на община Б. не изразяват становище по касационните жалби.
Ответниците – „Черноморска инвестиционна компания“ ЕООД, гр. В. и „БГ Естейт“ АД, гр. В. оспорват касационните жалби и молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят разноските по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими.
Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения:
Решението на Административен съд – Добрич е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Обжалваната заповед е постановена от началника на РДНСК – Североизточен район в съответствие с правомощията на органа по чл. 216, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗУТ в ред. до отмяната с ДВ бр. 25/ 2019 г. Правилно е преценено, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Актът е писмен, съдържа фактическите и правни основания за постановяването му, издаден е след изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства и след обсъждане на доводите и възраженията на страните.
Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед на началника на РДНСК - Североизточен район, с която са отхвърлени жалбите на „Сюприйм“ АД, А.М и Х.Х против заповед № 5/ 13.04.2018 г. на главния архитект на община Б., е постановена при наличие на материалноправните предпоставки за това.
По делото е установено, че с разрешение за строеж № 71/ 13.04.2004 г., забележка от 18.10.2006 г. за промяна предназначението и забележка от 27.01.2009 г. за поетапно изграждане, главният архитект на община Б. разрешава на жалбоподателя „Сюприйм“ АД да извърши строителство на жилищна сграда в ПИ с идентификатор 02508.87.152 по КККР на гр. Б., УПИ XV, кв. 317 по плана на гр. Б., като I-ви етап от разрешеното строителство и включва офиси, апартаменти, СПА център, технически помещения, открит басейн, магазин за хранителни стоки, а II- ри етап е бистро с площ от 262, 6 кв. м. Съгласно удостоверение № 120/ 04.11.2009 г. I- ви етап от строежа, представляващ жилищна сграда с открит, басейн, 5 бр. офиси, 34 бр. апартаменти, магазин за хранителни стоки и технически помещения, е въведен в експлоатация.
Бистрото представлява II-рия етап от строителството, предмет на разрешение за строеж № 71/ 13.04.2004 г. на главния архитект на община Б. и забележка от 27.01.2009 г. за поетапно изграждане. Обектът е изграден от ответника „Черноморска инвестиционна компания“ ЕООД въз основа на отстъпено право на строеж и първоначално е собственост на това дружество, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж (нот. акт № 50, дело № 5085/2006 г., нот. акт 165, дело № 1123/2008г.), а по - късно е внесен в капитала на ответника „БГ Естейт“ АД (търговски регистър). Бистрото е с площ от 262, 6 кв. м. и представлява самостоятелен обект с идентификатор 02508.87.152.1.43, разположен на сутеренен етаж с предназначение за обществено хранене в масивна жилищна сграда със смесено предназначение, комплекс „Сюприйм“, изградена в ПИ с идентификатор 02508.87.152 по КККР на гр. Б., УПИ XV, кв. 317 по плана на гр. Б., построена въз основа на разрешение за строеж № 71/ 13.04.2004 г. на главния архитект на община Б. като I-ви етап от разрешеното строителство.
По заявление на „БГ Естейт“ АД и представени инвестиционен проект и конструктивно становище, със заповед № 5/ 13.04.2018 г. главният архитект на община Б. допуска, на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ, съществено изменение по време на строителството на одобрения на 05.04.2004 г. инвестиционен проект към разрешение за строеж № 71/ 13.04.2004 г. за „жилищна сграда – II етап“ в УПИ XV, кв. 317 по плана на гр. Б., изразяващо се в промяна предназначение на бистро в 5 бр. апартаменти. Промяната на предназначението е свързана с промяна на една от фасадите като два прозореца са заменени с прозорец и врата, без да се променят размерите. Преустройството е в границите на самостоятелния обект, не засяга общите части на сградата и не променя процентното съотношение на общите части на останалите собственици. С преустройството не се променят конструкцията на обекта, общите инсталации и уредби в сградата (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза).
При тези факти съставът на Административен съд – Добрич правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед на началника на РДНСК – Североизточен район. Законосъобразно е преценено, че издадената от главния архитект на община Б. заповед № 5/ 13.04.2018 г. съответства на изискванията на чл. 154, ал. 5 ЗУТ. Изменението е допуснато преди реализирането на проекта, по искане на възложителя, след представен инвестиционен проект, с който предвижданията на първоначалния са изменени, като в хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ е променено предназначението на самостоятелен обект бистро в 5 бр. апартаменти. Допуснатото преустройство се осъществява в рамките на самостоятелен обект, като предвидените с изменението 5 бр. апартаменти са в съответствие с основното предназначение на сградата. С изменението не са предвидени конструктивни промени, засягане на общи части и инсталации и промени по фасадата. Ето защо доводите на касатора Христов в обратния смисъл са неоснователни.
Възражението на касационните жалбоподатели, че заповедта на главния архитект е нищожна, тъй като изменението е допуснато след като обектът, за който се отнася, е въведен в експлоатация, правилно е прието от първоинстанционния съд за неоснователно. Аргументирано е преценено, че представеното удостоверение № 120/ 2009 г. установява въвеждането в експлоатация само на I-вия етап от строителството, предмет на разрешението за строеж от 2004 г. Бистрото е включено във II-рия етап на строителните работи и няма данни строителството да е приключило преди допуснатото изменение на инвестиционния проект.
Доводът за допуснато нарушение на чл. 154, ал. 5 ЗУТ, тъй като липсва нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица, също е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 7 ЗУТ съгласие на останалите собственици на етажната собственост за преустройство на собствени обекти или части от тях не са иска, когато преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 ЗУТ. В случая предпоставките на последния текст са изпълнени. Предмет на преустройство е самостоятелен обект за нежилищни нужди в заварена сграда (жилищната сграда е въведена в експлоатация), при което не се засяга конструкцията на обекта, не се отнемат общи помещения, не се засягат общи части, не се променят инсталациите и начина на свързване и не се допуска наднормено шумово или друго замърсяване. Следователно изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2-т. 4 ЗУТ са изпълнени и съгласие за допуснатото преустройство на останалите етажни собственици не е необходимо. В този смисъл са съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя изцяло.
Възражението за нарушение на чл. 38, ал. 9 ЗУТ също е неоснователно. В случая е налице изключението, установено с чл. 39, ал. 10 ЗУТ, като при условията на чл. 43 ал. 2 ЗУТ с инвестиционния проект е предвидено, че места за паркиране на новите обекти в поземления имот е невъзможно да бъдат осигурени, с оглед размерите и денивелацията на терена (заключение на вещото лице), а паркирането ще се осъществява на общински паркинг.
Освен това по одобрения първоначален проект за сградата на комплекс „Сюприйм“ места паркиране за самостоятелните обекти в сградата включително за бистрото не са предвидени, въпреки че като заведение за обществено хранене бистрото следва да разполага с няколко места за паркиране съгласно т. 19 от таблица 4а към чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 от 29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии отм. , Предвидените с първоначалния проект 4 места за паркиране за целия комплекс (обяснения на вещото лице в съдебно заседание) са крайно недостатъчни с оглед капацитета на сградата, но въпреки това проектът е одобрен по този начин. Следователно нарушенията на нормите, регламентиращи необходимия брой на местата за паркиране за бистрото, съобразно функционалното му предназначение, са допуснати с първоначалния проект на сградата и не са свързани с разрешеното преустройство. Предвидените с преустройството пет броя апартаменти няма да доведат до промяна на съотношението между броя на обектите в сградата и предвидените паркоместа и да създадат затруднения при паркирането по-големи от тези, които вече съществуват. Допълнително следва да се посочи, че отказът да се допусне преустройство само на основание липсата на места за паркиране, би създало ограничения на правата на собственика на бистрото по-големи от тези на всеки друг собственик на самостоятелен обект в същата сграда, за който също не е предвидено място за паркиране, а това не съответства на целта на закона.
Всичко изложено налага извода, че заповедта на началника на РДНСК – Североизточен район, с която жалбите против одобреното от главния архитект на община Б., на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ, съществено изменение по време на строителството на инвестиционен проект към разрешение за строеж № 71/ 13.04.2004 г. за „жилищна сграда – II етап“ в УПИ XV, кв. 317 по плана на гр. Б., изразяващо се в промяна предназначение на бистро в 5 бр. апартаменти, е постановена в съответствие с нормативната уредба. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбите против административния акт, съставът на Административен съд - Добрич постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.
В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания.
Представените по делото доказателства, включително заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза са анализирани и обсъдени в съвкупност, а изводите на съда са мотивирани, като са изложени съображения по основните възражения на жалбоподателите, свързани с нарушения на чл. 185, ал. 1 и чл. 154, ал. 5 ЗУТ.
Пропускът на съдебния състав да обсъди част от доводите на жалбоподателите в случая не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се отразява на законосъобразността на крайния извод за отсъствие на основания за отмяна на заповедта на началника на РДНСК – Североизточен район.
Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Добрич е постановено в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, касационните жалбоподатели следва да заплатят на всеки от ответниците „Черноморска инвестиционна компания“ ЕООД, гр. В. и „БГ Естейт“ АД, гр. В. по 600.00 лева разноски, представляващи възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 169 от 18.04.2019 г. по адм. дело № 415/2018 г. на Административен съд - Добрич.
ОСЪЖДА „Сюприйм“ АД, гр. С., ул. „Кораб планина“ № 55, А.М от [населено място], [улица] Х.Х от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплатят на „Черноморска инвестиционна компания“ ЕООД, гр. В., ул. „Ген. Паренсов“ № 28, ет. 2, ап. 17 и на „БГ Естейт“ АД, гр. В., ул. „Ген. Паренсов“ № 28, ет. 2, ап. 17 по 600.00 (шестстотин) лева разноски в касационното производство.
Решението е окончателно.