Производството е по чл. 208 и следващите АПК.
Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез неговия пълномощник срещу решение № 14/28.03.2016 г. по адм. д. № С-71/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.
Ответникът по касационната жалба - М.Д чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за обоснованост и материална законосъобразност на обжалваното решение.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, като касационното производство е второ след отменително решение № 15473/14.11.2019 г. по адм. д. № 832/2019 г., постановеното по реда на отмяната.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М.Д срещу заповед №№8121К-1069/15.07.2014 година на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.Дарното наказание му е наложено за това, че на на 05.02.2013 г. М.Д, в качеството си на директор на Областна дирекция на МВР – Бургас, след като му е докладвана справка рег. № РС-467 от 05.02.2013 г., съдържаща данни за извършено нарушение на ЗЗКИ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ) от служителка на сектор КИАД към областната дирекция, злоупотребявайки с властта си не е изпълнил едно от задълженията, вменени му с типова длъжностна характеристика рег. № К-4547 от 18.04.2012 г. – да организира, контролира и носи отговорност за цялостната дейност на областната дирекция, като се ръководи от нормативните документи и разпорежданията на ръководството на МВР, вследствие на което, в нарушение на чл. 205, ал. 2 от...