Чл. 357. (1) (Зал., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който разгласи информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба или работа, както и този, който разгласи такава информация, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) С наказанието по ал. 1 и 2 се наказва и този, който разгласи чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 357а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1993 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

Чл. 357б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.)

Чл. 358. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който загуби документи, издания или материали, съдържащи информация, представляваща държавна тайна, или чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) Ако от деянието са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години.