Производството е по реда на чл. 185-196 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК.

Образувано е по жалба на М. Алгафари - преводач от и на арабски език срещу Наредба № Н - 1 от 16.05.2014 г. за съдебните преводачи, издадена на основание чл. 403, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) и обнародвана в ДВ, бр. 43 от 23.05.2014 г.

В жалбата се оспорват следните разпоредби от Наредба № Н - 1 за съдебните преводачи, наричана в изложението само „Наредба № Н-1“: чл. 1, ал. 1, т. 1; чл. 2; чл. 8, т. 1; чл. 12, т. 2; чл. 16; чл. 19, ал. 1; чл. 25, ал. 1; чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 2, т. 3. Жалбоподателят твърди, че чл. 1 от Наредба № Н-1 противоречи на чл. 4 от ЗОАРАКСД (ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИ. К. В СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ) (ЗОАРАКСД) и §1, т. 3 от ДР на същия закон. Въведените изисквания с чл. 8 към съдебните преводачи, както и създаденият регистрационен режим за тях в чл. 16 от Наредба-1 противоречали на посочените разпоредби от ЗОАРАКСД.

Жалбоподателят твърди освен това, че въведените изисквания с чл. 8 и чл. 12 от Наредба № Н-1 се отнасяли за преводачите само за европейските езици, докато останалите преводачи от и на езиците като кюрдски, фарси, урду, пащу, арабски, хинди, китайски и др. оставали извън Наредба № Н-1 и тези преводачи не могли да се регистрират като такива. Тези изисквания били в противоречие с чл. 16 и 48 от Конституцията на Р. Б.

Останалите твърдения, свързани с оспорването на чл. 19, ал. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 1, чл. 27, ал. 2, т. 3 от Наредба № Н-1 се отнасят до възнагражденията на преводачите, които били неприемливи и несъответни на...