Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Шенген-Русе“ ЕООД, гр. Р., чрез адв. М.Р, против решение № 27/29.05.2019 г., постановено по адм. дело №602/2018 г. по описа на Административен съд Русе.

Поддържа се, че решението е неправилно при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.

Допълнително с частна жалба от М.С – ответник по касационната жалба, е обжалвано и постановеното по делото определение от 18.06.2019 г. по адм. дело №602/2018 г., с което е изменено решение № 27/29.05.2019 г. по адм. дело №602/2018 г. по описа на Административен съд Русе, в частта относно разноските.

Ответникът по касационната жалба – М.С, чрез процесуален представител адв. С.С, с писмен отговор оспорва касационната жалба.

Ответникът по частната жалба - „Шенген-Русе“ ЕООД, гр. Р., не излага становище по подадената частна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил по жалба на М.С решение №1040 – 17 - 59/20.11.2018 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Русе (ТП на НОИ – Русе), с което е уважена жалбата на С.Р – управител на...