Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на И.Д против решение № 982 от 04.12.2017 г., постановено по адм. д № 511/2017 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО). Касаторът счита съдебния акт за неправилен поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че е налице вредоносен резултат от бездействието на кмета на община С.. Иска отмяната на решението и уважаване на исковата молба.

Ответникът – община С., представлявана от кмета на общината, оспорва касационната жалба с искане за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение, съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от 1000 лева, считано от 16.05.2017 г., вследствие на бездействието на община С. за предоставяне за разглеждане молбата на ищеца от Постоянната комисия на Общински съвет по здравеопазване и социални дейности за отпускане на еднократна помощ.

Съдът е приел от фактическа страна, че ищецът е регистриран като безработен на 24.04.2017 г., декларирал е че не притежава движимо и недвижимо имущество, не...