Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.К от [населено място] срещу решение № 91 от 28.06.2019 г., постановено по административно дело № 104/2019 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлено оспорването на Кумпелова против заповед № ЗСП/Д-ЕВ-С/159/20.03.2019 г. (написаното в диспозитива на съдебния акт, че заповедта е от 16.04.2019 г., е очевидна техническа грешка) на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърдената с него заповед, като е възведена и претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Севлиево, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не представя писмен отговор на касационната жалба в срока по чл. 163, ал. 2 във връзка с чл. 228 от АПК.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Със заповедта, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Габрово, на жалбоподателката е отказано да бъде включена в дейност „Личен асистент“ на Национална програма „Асистенти на хора с увреждания“ (НПАХУ) като асистент на майка...