Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Д от [населено място] срещу решение № 209 от 12.02.2019 г., постановено по адм. д. № 3200 по описа за 2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №СОЦО / Д - В / 5441 / О0618 от 26.07.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. В., потвърдена с решение № 03 - РД06 - 0068 от 07.11.2018 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане", гр. В..

Изложени са доводи за необоснованост, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта му.

О. Д на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна не е взел становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е заповед №СОЦО/Д-В/5441/О0618 от 26.07.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, потвърдена с решение № 03-РД06-0068 от 07.11.2018 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Варна, с която е спряна отпуснатата на Д.Д месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗИХУ отм. – обучение, считано от 01.07.2018 г.

С постановеното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимата материалноправна разпоредба на § 8 от ПЗР към ЗИД на ЗИХУ (ДВ, бр....