Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от инж. Ц.К, в качеството му на председател на Държавната агенция „Технически операции“ (ДАТО), чрез пълномощниците му, срещу Решение № 1159 от 25.02.2019 г., постановено по адм. дело № 5945/2018 г. от Административен съд София-град в осъдителните му части с подробно развити доводи за недопустимост и неправилност. Иска се обезсилване на съдебния акт в частта, с която ДАТО е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 лв., представляващи разноски по адм. дело № С-12/2014 г. по описа на АССГ и в частта, с която Агенцията е осъдена да заплати лихви върху обезщетенията за понесени имуществени и неимуществени вреди за периода от 13.10.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба; отмяната му в останалата осъдителна част и решаване на спора по същество с намаляване на размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди поради съпричиняване. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Х.Д, чрез пълномощника си, депозира становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от Х.Д срещу Държавната агенция „Технически операции”, с която е предявил иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени, в периода от 26.02.2014 г. до 13. 10.2015 г., вследствие на отменена, като незаконосъобразна, Заповед № 30-485...