Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Ж. против решение № 540 от 30.12.2010 г. на Административния съд-В.Търново, постановено по адм. д.№ 287/2010година.
С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Н. Ж. против ревизионен акт (РА) № 050900272/11.01.2009 г., поправен с РАПРА № 050900272/05.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В.Търново, потвърден с решение № 113/10.03.2010 г. на директора на дирекция „ОУИ”-В.Търново, с който са му определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. в размер на 5810, 08 лв. и лихви в размер на 2902, 53 лв.; за 2006 г. в размер на 3090, 05 лева и лихви в размер на 1137, 66 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3329, 96 лв. и лихви в размер на 749, 98 лв. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 790, 40 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведеното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. От обстоятелствената й част следва, че се поддържа като касационно основание и допуснати от съда нарушения при разглеждане на делото, изразяващи се в необсъждане на всички, направени възражения от жалбоподателя. Конкретните оплаквания са, че съдът не е обсъдил възражението, че незаконосъобразнно е на физическите лица да се формира паричен поток; възражението, че данъчната година по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ е календарната година, а не отделните месеци в нея; съдът не е изложил съображения защо не кредитира заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза; неправилно съдът не е кредитирал част от представените договори за заем. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски.
Ответникът в касационното производство -директорът на дирекция „ОУИ”-В.Търново оспорва касационната жалба по съображения, изложени в отговор на касационна жалба.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване.
По отношение на основателността й съдът приема следно:
С РА, обжалван пред първоинстанционния съд на ревизирания субект са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ и чл. 48 от ЗДДФЛ за 2005, 2006, 2007 години. Ревизията е извръшена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като е прието, че са налице хипотезите на ал. 1, т. 2 и 7 от посочения член.
За 2005 г. е установено превишение на изразходваните над получените парични средства към 31.12.05 г. в размер на -25310, 67 лева, като превишението е формирано по месеци, а именно за месеците 10 и 12.05 г. Приходният орган е приел, че сумата от 25310, 67 лева е с недоказан произход и представлява недекларирани доходи. Тази сума е прибавена към деклариранато от ревизираното лице и по този начин е образувана облагаемата данъчна основа за 2005 година.
За 2006 г. е установено превишение на разходите над приходите за месеците-01, 02, 03, 04 ,05, 09.2006 г. общо в размер на -13073, 57 лева. За образуване на данъчната основа по чл. 35 от ЗОДФЛ тази сума е прибавена към декларираната от лицето по този закон за 2006 година.
За 2007 г. не е установен паричен недостиг, но е установен недеклариран доход от наем в размер на 20354, 04 лева.
Административният съд е отхвърлил жалбата, приемайки следното: преценил е като неоснователно възражението на жалбоподателя за липсата на основанията за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Съдът е приел за безспорно установено, че за 2005 и 2006г. е налице превишение на разходите над приходите, който извод на органа по приходите е резултат от задълбочен анализ на всички събрани в хода на ревизията доказателства. Посочено е, че данъчната администрация не е пристъпила самоволно към ревизия по особения ред, предвиден в закона, а въз основа на доказателствата и данните, събрани в хода на ревизията. За 2007 г. съдът е посочил, че е установен недеклариран доход от наем, получен от ревизираното лице от „В”ООД, което е основание за извършването на ревизията по особения ред.
Съдът е преценил като правилен отказа на приходния орган да признае като приход на ревизираното лице за 2005 г. сумата от 12000 лева и сумата от 44120 лв. Изложени са съображения, че не може да се твърди семейна имуществена общност(СИО) по отношение на извършените разходи за покупката на имота по нот. акт №46/05 г.
Съдът е отхвърлил възражението за погасено по давност вземане на фиска за лихви върху данъка по ЗОДФЛ за 2005 г. Изложени са съображения, че задължението за лихви е акцесорно и следва главното вземане в т. ч. и по отношение режима на давността. Съдът е приел, че 5-годишния давностен срок изтича, както за главното задължение за данъка за 2005 г., така и за задължението за законната лихва през 2012 г.
За 2006 г. съдът е преценил като законосъобразен отказа на приходния орган да включи в паричния поток на лицето сумата от 37 000 лева, кредитни средства, предоставени по договор за банков заем от 20.04.06 г. от А. Ж., сумата от 28 000 лева кредитни средства, предоставени от „ИРЕНОР”ООД по договор за заем от 20.04.06 г., както и сумата 4000 лв. дадени пари на И. Д. от баба й Р. М. във връзка с плащането на сумите 41740 лв. и 6200 лева във вр. с нот. акт № 60/06 г. Изложени са съображения, че въпросните суми били получени по банковите сметки на Жеков и те не следва да се включват в парични поток на ревизираното лице, тъй като не можели да бъдат използвани за плащане в брой преди да бъдат изтеглени. Изследването на паричните потоци по същество представлявало установяване на наличните разполагаеми пари в брой. Няма как жалбоподателят да е извършвал плащания със сумите по банковата му сметка в момемнт, в който паричните средства са налични по нея. Съдът е посочил, че сумите по банковите сметки на Жеков са взети предвид от приходния орган при определяне на данъчната му основа за 2006 г.
Съдът е приел за законосъобразен и РА относно 2007 г. като е посочил, че няма основание за промяна на определената от приходния орган данъчна основа за тази година.
Съдът не е приел за доказано оспорването на разписки за предадени суми в общ размер от 45135 лева от И. Д., разписки за предадени суми от А. Ж. в общ размер на 9810 евро и разписка от Р. М. от 21.04.2006 г. за 4000 лева, но е посочил, че липсвали доказателства относно достоверността на датите на съставянето им. Въпреки това е приел, че има движение на суми между жалбоподателя и И. Д., като част от парите са прехвърляни директно по сметката му, т. е. той не е получавал тези пари в брой.
Крайният извод на съда е за законосъобразност на РА.
Решението е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на обсъждане и съобразяване на събрани по делото и относими към спора доказателства. Съдът не е обсъдил и възражението на жалбоподателя относно основата и периода на облагане с пряк данък по чл. 35 от ЗОДФЛ и чл. 48 от ЗДДФЛ. Основателно е поддържаното от жалбоподателя, че неправилно съдът не е обсъдил възражението му, че недостигът на парични средства не се определя помесечно, тъй като данъчният период на облагане е календарната година съобразно чл. 4 от ЗОДФЛ. При тази законова регламентация, за установяване на паричния поток при лицето, е необходимо да се вземе предвид целият годишен период и да се установи салдото към 31.12. на съответната година. В конкретния случай незаконосъобразно е прието, че е налице превишаване на разходите над приходите за 2005 и 2006 г., тъй като това превишение е установено помесечно и само за определени месеци от посочените години. От друга страна, от събраното по делото заключение от 11.10.2010 г. (лист 113 и сл. от делото) се установява, че за 2006 г. дори без оспорените суми от страна на ответника, жалбоподателят към 31.12.06 г. е с положително салдо, т. е. не е налице надвишаване на разходите над получените от него парични средства през годината.
Необосновано съдът е охвърлил твръдяното от жалбоподателя обстоятелство, че е получил в заем суми от своя брат. По делото са налице достатъчно непротиворечиви доказателства, които преценени в тяхната сувкупност доказват твърдението на жалбопадателя. Ревизираното лице е декларирало заемите от А. Ж.в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Тези декларирани обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на ревезията и обжалването на РА доказателства. Асен жеков е декларирал в декларация (лист 71 от делото) дадените в заем суми на Н. Ж., както и периодите, в които са дадени тези суми. Данните от тази декларация се подкрепят от следващите я банковите извлечения, разписките за получени суми от Н. Ж. (лист 152 и сл. от делото), както и от документите събрани в хода на ревезията, при насрещната проверка на А. Ж., а именно-обяснение от А. Ж., договор за банков кредит № 33КР-АА-1759/20.04.2006 г. между А. Ж. и Първа инвестиционна банка АД, договор за заем от 20.04.2006 г. между А. Ж. и Н. Ж., договор за заем между същите страни от 06.07.2006 г., договор за банков кредит между А. Ж. и ПИБ АД (лист 235 и сл. от папка-пложение 2). От тези доказателства се установява, че А. Ж. е притежавал сумите, дадени в заем на Н. Ж. към момента на предаването им. Предаването на сумите се доказва с разписките за получени суми.
Общият размер на предоставените в заем суми от А. Ж. на Н. Ж. през 2005 г. е 5 790 евро, която сума надхвърля размера на отрицателното салдо на жалбоподателя за 2005 г. При това положение не е налице надвишаване на разходите на лицето над получения от него паричен доход през календарната 2005 г.
По тези съображения, настоящата съдебна инстанция преценява като неправилно решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно допълнително определените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 и 2006 г.
Необосновано и неправилно административният съд приема, че законосъобразно е определена данъчната основа за 2007 г. От обстоятелството, установено от приходния орган, а именно, че е налице отдаване под наем от Н. Ж. и И. Д. в качеството им на наемодатели на имот на „В. И.”ООД ( в което физическите лица са съдружници)в качеството му на наемател и впоследствие преотдаването му под наем от това дружество на трето лице, за наем, надвишаващ размера на наема, договорен с физическите лица, не означава непременно, че действителната наемна цена, получавана от физическите лица е по-голяма от договорената. По делото липсват доказателства за фактическо получаване от физическите лица на сума за наем за въпросния имот, по-голяма от договорената. В този смисъл, приетото от органа по приходите, че със сключването на тези договори, ревизираното лице е отклонило облагането на целия доход от наем, няма характер на констатация, а на предположение. Както се посочи по-горе, по делото не са събрани доказателства, обосноваващи констатациите на приходния орган, поради което РА в тази част е необоснован, немотивиран и неправилен. Като е стигнал до извод, различен от направения, административният съд е постановил необосновано и неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо това се отмени РА и в тази част.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на 1465 лева.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ
изцяло решение № 540 от 30.12.2010 г. на Административния съд-В.Търново, постановено по адм. д.№ 287/2010година
И ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
по жалба на Н. Ж. ревизионен акт (РА) № 050900272/11.01.2009 г., поправен с РАПРА № 050900272/05.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В.Търново, потвърден с решение № 113/10.03.2010 г. на директора на дирекция „ОУИ”-В.Търново, с който са му определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. в размер на 5810, 08 лв. и лихви в размер на 2902, 53 лв.; за 2006 г. в размер на 3090, 05 лева и лихви в размер на 1137, 66 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3329, 96 лв. и лихви в размер на 749, 98 лева.
ОСЪЖДА
дирекция "ОУИ"-В.Търново да заплати на Н. А. Ж. разниски по делото и за двете инстанции в размер общо на 1465 лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ф. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. А./п/ И. А.а
И.А.