Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по две касационни жалби на вр. изп. длъжността директор на Дирекция „ОУИ“ – гр. В. при ЦУ на НАП и на ЕТ РЕТУНГ – Г. Д.“, с ЕИК 827118899, с адрес на управление гр. Р., ул. Н. П.“ – 4, бл.“М. Г.“, вх. Б, ет. 5 против решение № 104/24.01.2011 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, втори състав, постановено по адм. д. № 3292 по описа за 2009 г. на този съд.

Директорът на Д „ОУИ“ – гр. В. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, отменяща РА №180900325/07.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Русе, в частта потвърдена с решение № 673 – А/06.11.2009 г. на зам. директора на Д „ОУИ“ – гр. В. при ЦУ на НАП, с който на едноличния търговец са установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ отм. и чл. 48 ЗДДФЛ, както следва: за 2005 г. – главница в размер на 37268, 01 лв. и лихви над 6244, 16 лв.; за 2006 г. – главница в размер на 40447, 40 лв. и лихви – 13516, 78 лв.; за 2007 г. – 20066, 29 лв. и лихви – 3904, 45 лева.

Касаторът счита, че решението в тази част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 236, ал. 2 ГПК вр. с пар. 2 ДР на ДОПК, необоснованост. Съдът формално се позовал на представените от жалбоподателя доказателства, на тези събрани по време на ревизията и на заключението по СТЕ за да приеме наличието на документална обоснованост на стопанските операции. В решението не са обсъдени фактическите констатации на приходните органи, събраните доказателства и съответните правни изводи. Заключението по СТЕ...