Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-РА против решение № 66 от 07.02.2012 г., постановено по адм. дело № 877/2011 г. по описа на Административен съд – Плевен. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и при необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Х. Г. Д. от гр. П., редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по съществото на спора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като предявена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред ВАС,от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/31652 от 20.07.2011 г. на заместник зпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Х. Д. е установена недължимо платена сума в размер на 2059.23 лв за кампания 2009 г. по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с УИН 15/100509/24921, дължаща се на констатирано намаление на годната за подпомагане площ спрямо първоначално заявената.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се на първо място в непосочване на фактически и правни основания за издаването му по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК –т. е.липса на мотиви. Съдът е развил доводи и за други, допуснати при постановяване на акта, съществени процесуални нарушения - непровеждане на допълнителна административна процедура по чл. 24, §2 от Регламент (ЕО) №796/2004г., явяваща се задължителна при констатирани нередности, установени с кръстосаните проверки; неуведомяване на земеделския производител за отпочналото административно производство по издаване на АУПДВ,с което същият е лишен от правото да участва в него, да присъства на проверките, да прави възражения и представя доказателства и др.Отделно от това, съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби – основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 от АПК.Според съда приложима е била разпоредбата на чл. 73, §4, ал. 1 от Регламент (ЕО) №796/2004г, съгласно която Дилов не дължи възстановяване на недължимо платена сума, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от земеделския производител.

Така постановеното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Правилен е решаващият извод на съда за липса на мотиви на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт /какъвто безспорно е АУПДВ/ следва да съдържа като задължителен реквизит фактическите и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Обосновано съдът е приел, че реално такова фактическо описание на основанието за издаване на акта липсва. Административният орган се е позовал единствено на „новополучена официална информация в ИСАК, с която РА е длъжна да се съобрази”.., съгласно която …”е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 2059.23 лв се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи”. Никъде в акта не са индивидуализирани площите, които органът счита недопустими за подпомагане и техният размер; причините, поради които същите се явяват недопустими за подпомагане и въз основа на какви проверки; методиката, по която е определена подлежащата на възстановяване сума; причините, въз основа на които същата се явява недължимо платена и др.Фактическите основания за издаване на акта не се съдържат и в други документи от административната преписка по издаването му съгласно изискванията на ТР №16/1975г. на ОСГК на ВС,поради което липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на релевантните за издаването му факти за първи път в съдебната фаза на производството.

Наред с горното, правилно съдът е приел, че при постановяване на обжалвания АУПДВ са допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, явяващи се основание за отмяната му. Нарушени са императивните изисквания на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК - административният орган не е уведомил земеделския производител за отпочване на производството по издаване на акта, не му е осигурил достъп до новопостъпилата информация от ИСАК, на база на която е преценил наличието на недължимо платени суми, лишил го е от възможност да участва в административното производство, да прави възражения и ангажира доказателства в своя защита, не е събрал служебно необходимите доказателства преди постановяване на административния акт.

Настоящият състав на ВАС, ІІІ-то отделение споделя изцяло и застъпените от първоинстанционния съд доводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ поради противоречието му с материалния закон.Видно от вярно възприетата фактическа обстановка по делото, както и от съдържанието на самия АУПДВ, Х. Д. е получил разрешената му субсидия, след като по заявлението му за подпомагане е извършена една кръстосана проверка, която установява пълно съвпадение между заявените за подпомагане площи и констатираните допустими за подпомагане такива. Едва при допълнителна проверка от РА, предизвикана от постъпила от МЗХ нова информация, е установено, че част от оторизираната субсидия се явява недължимо платена и е издаден обжалваният АУПДВ. На база горните факти правилно съдът е приел, че не е установено недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, което, чрез деклариране на неверни данни, да е въвело в заблуждение административния орган при определяне на дължимата субсидия.Доколкото жалбоподателят не е бил уведомен въобще за провеждането на тази последваща проверка, не е участвал в нея и резултатите от същата не са му съобщавани преди постановяване на АУПДВ, същият не е можел по никакъв начин да установи наличието на недопустими за подпомагане площи, за които да дължи връщане на суми.След като Дилов не е действал недобросъвестно и с поведението си не е заблудил компетентния орган при изплащане на оторизираните суми, то изплатените парични суми не могат да се квалифицират като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид датата на постановяване на обжалвания акт – 20.07.2011г., в сила е изключението, предвидено в чл. 80, §3, ал. 1 от Регламент(ЕО) № 1122/2009г. / приповтарящо изцяло разпоредбата на чл. 73,§4, ал. 1 от Регламент (ЕО) №796/2004/, съгласно което задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Обстоятелството, че административният орган и първостепенният съд в мотивите на съдебното решение са се позовали на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е порок на акта или на съдебното решение, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г. , макар и отменен, считано от 01.01.2010г., Регламент/ЕО/ №796/2004 продължава да се прилага по отношение на заявления за помощи относно пазарните години или премийни периоди с начало преди тази дата .

Предвид гореизложеното решението на АС-Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 66 от 07.02.2012 г., постановено по адм. дело № 877/2011 г. по описа на Административен съд – Плевен. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ А. Р. А.Р.