Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационни жалби на Сдружение "Българска петролна и газова асоциация" със седалище град София, гр. П.; "В. П." ЕАД, със седалище град Пловдив; "ЛВК - Винпром" АД, град Търговище; "Ш. К." ООД, с. К., област Х.; "Винарска изба Логодаж" ООД, град Благоевград; "Българска лозарска компания" ЕООД, град Видин; "Черноморско злато" АД, град Поморие; ЕТ "И. К.-В. Ш." град София; "С. И." ООД град София и "В. П." АД, град Пловдив против решение от 17.12.2010 година, постановено по адм. дело №6667/2010 година на Върховния административен съд, шесто отделение.

Оплакванията в касационните жалби са за неправилност на решението, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответниците - министърът на финансите и директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалните си представители оспорват касационните жалби и поддържат становище за тяхната неоснователност.

Ответниците - СНЦ ”Регионална лозаро винарска камара Тракия”, гр. П.; „Осмар” ООД, гр. Ш.; ”Стархо Со” ЕООД, с. Б., област П.; Всестранна кооперация ”Нов живот”, с. Б., област П.; „Биотест” ЕООД, гр. С. З.; ЕТ”Т. О.”- Т. К. О., от гр. С.; ”Л. К.” ЕООД, гр. И.д; ”В. А.” ООД, гр. В.; Винарска къща „Бонини” ООД, гр. П.; ”Д. Ю.” ЕООД, с. У.; ”Синева” ООД, гр. С.; ВК ”Т. Е.” АД, гр. П.; ВИ ”Брезово - България” АД, гр. П.; ”Видинска гъмза” АД, гр. В.; „Асоциация на българските винари” гр. С.; "Старата изба - Първенец" ЕООД; „Българско вино” ООД, гр. С.; „Винарска изба - Малката звезда” ООД, гр. Х.; „Е. М.” ЕООД, с. Е., област С.; „Бойар” ООД, гр. Б.; „В. П.” АД, гр. В. П., област Ш.; „В. Р.” ЕООД, и "В. Л." не са взели становище по касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била

Наредба № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки, издадена от Министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г., в сила от 26.03.2010 г. (Наредбата) изцяло и в частта и досежно разпоредбите на чл. 3; чл. 5, ал. 1; чл. 6, т. 3; чл. 8; чл. 9; чл. 10, т. 5, 6,7, 14; чл. 23; чл. 26; чл. 51, ал. 2, т. 2; чл. 52 като несъобразени и противоречащи на разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове(ЗАДС), Закона за измерванията(ЗИ), Закона за виното и спиртните напитки(ЗВСН), Закона за нормативните актове (ЗНА) и Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност(ЗОАРАКСД), както и незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 5, ал. 3; чл. 10, т. 4; чл. 14; чл. 15, ал. 3; чл. 16; чл. 17, ал. 2; чл. 18, ал. 2; чл. 20; чл. 51, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Изложени са и основание за противоречие на оспорените разпоредби с норми, регулиращи пазара на вино в рамките на Европейския съюз, които включват: Директива 2008 / 118 / ЕО на Съвета от 16.12.2008 г.; Регламент (ЕО) 555 / 2008 г.; Регламент (ЕО) 479 / 2008 г., както и Регламент (ЕО) 436 / 2009 г. на Комисията от 26.05.2009 г.; Решение 1152/2003/ЕИО и ДФЕС. Оспорени са и разпоредбите на чл. 10, т. 14; чл. 11; чл. 12; чл. 17, ал. 2; чл. 18, ал. 2 изречение първо, предложение последно; чл. 52, ал. 3 като несъобразени и противоречащи на разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за измерванията, Закона за виното и спиртните напитки, Закона за нормативните актове и Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

Сдружение „Българска петролна и газова асоциация”, гр. С. е оспорило

Наредба № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки, издадена от Министъра на финансите, обн., ДВ,

бр. 15 от 23.02.2010 г., в сила от 26.03.2010 г. изцяло и в частта и досежно разпоредбите на чл. 1, т. 1; чл. 2, ал. 2, т. 1; чл. 3, ал. 1 и ал. 3; чл. 6, ал. 3; чл. 10, т. 4 и т. 10; чл. 11, т. 4, б.”б”; чл. 36, т. 2; чл. 37, ал. 1; чл. 38, т. 2; чл. 39, ал. 1; чл. 40, ал. 1, т. 2; чл. 41, ал. 1; чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4; чл. 43, ал. 1 и чл. 44, т. 1 като несъобразени и противоречащи на разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за измерванията.

Върховният административен съд, шесто отделение, с оспореното решение е отхвърлил жалбите, като е приел същите за процесуално допустими, но за неоснователни. Изложени са мотиви за законосъобразност както на цялата Наредба, като издадена от компетентен орган и в съответствие с актовете от по - горна степен, така и за законосъобразност на оспорените отделни разпоредби от същата.

Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като споделя изложените в него правни доводи.

І . Пред касационната инстанция се правят оплаквания за неправилност на решението, поради незаконосъобразност на същото досежно искането за жалбоподателите пред първата инстанция за прогласяване нищожност на цялата Наредба.

О. Н. № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки е издадена от министъра на финансите на основание законовата делегация на чл. 103а, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, обнародвана е в ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г., в сила от 26.03.2010 г.. В мотивите на оспореното решение е прието, че административният орган е спазил административнопроизводствените правила по издаването, както и че е изпълнен разписания в чл. 75 и следващите от АПК и ЗНА административнопроизводствен ред. Извършено е позоваване на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, като е прието че Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, чието предназначение е да уреди отношения, които не са предмет на приетия вече закон, макар че са по същата материя. Тези отношения нямат характеристиката на основни и поддаващи се на трайна уредба, което е отчетено от министъра на финансите.

Касационната инстанция също приема, че Наредба №3/2010 година е издадена от компетентен орган, в кръга на дадената му законова делегация по чл. 103а, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Нормата на чл. 103а от ЗАДС е нова, обнародвана в ДВ бр. 95/2009 година, в сила от 1.12.2009 година, и с ал. 1 от същата е предвидено, че "за целите на осъществявания от митническите органи контрол, данъчнозадължените по този закон лица са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, на Закона за измерванията и на нормативните актове по прилагането им". Ал. 2 на текста делегира правомощия на министъра на финансите да издаде наредба, с която да определи специфичните изисквания към средствата за измерване и контрол, както и да даде регламентация на контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол, използвани при получаването, производството и складирането на акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз. В изпълнение на така дадените му правомощия от закона, министърът на финансите е издал оспорената Наредба, като е уредил изцяло специфичните изисквания

за осъществявания контрол по прилагане на ЗАДС, в съответствие с чл. 103 ал. 2 от ЗАДС. В чл. 103а, ал. 3 е предвидено данните от средствата за измерване и контрол по ал. 1 да се предават по електронен път в автоматизираните системи за отчетност на лицата, а съгласно чл. 103, ал. 4 ЗАДС данните по ал. 3 да се изпращат до Централното митническо управление по ред, начин и формат, определени от директора на Агенция „Митници”. Във връзка с тълкуването на разпоредбите на ал. 2 и ал. 4 на чл. 103а от ЗАДС, жалбоподателите твърдят, че нормите на чл. 3, ал. 3, в чл. 17, ал. 2, чл. 18, ал. 2, чл. 20, предл. последно от Наредбата, с които е въведено изискването в случаите, предвидени в специфичните изисквания на тази наредба средствата за измерване и контрол да предават данни по електронен път и към информационната система на Агенция „Митници”, се разширява необосновано приложното поле на чл. 103а, ал. 3 от ЗАДС, който предвижда данните да се предават по електронен път в автоматизираните системи за отчетност на лицата. Според тях посочените текстове противоречат на чл. 103 а, ал. 4 от ЗАДС, съгласно който това следва да става до ЦМУ по ред, начин и формат в определени от директора на Агенция „Митници”, и случая министърът е иззел неговата компетентност по закон. Същите съображения се отнасят и за чл. 37, ал. 1, чл. 39, ал. 1, чл. 41, ал. 1 и чл. 43 , ал. 3 от Наредбата.

Настоящият състав не споделя тези възражения, тъй като въведеното в посочените разпоредби на наредбата правило е общо по своя характер и не нарушава делегираните правомощия на органа по чл. 103а, ал. 4 от ЗАДС, както и не противоречи на чл. 103а, ал. 3 и ал. 4 от ЗАДС, относно приложното поле на предаване на данните по електронен път. Директорът на Агенция "Митници" разполага със законова делегация да определи само реда, начина и формата за изпращане на данните от средствата за измерване и контрол по чл. 103а, ал. 3 от ЗАДС по електронен път до Централното митническо управление.

Неоснователен е доводът, че предвиденото в чл. 3, ал. 3 от Наредбата „предаване на данни по електронен път и към информационната система на Агенция "Митници" разширява неоправдано предвидената законова делегация за министъра на финансите. Съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”, Агенцията е централизирана административна структура към министъра на финансите. Според чл. 6 от същия правилник Агенцията е структурирана в Централно митническо управление и в митници. Министърът на финансите разполага с компетентност да определи специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол. Компетентността да се издаде нормативен административен акт по смисъла на чл. 103а, ал. 4 от ЗАДС, в случая, не се отнема от директора на Агенцията, тъй като министърът е изрично овластен от закона да издаде акт със съдържанието на посочените по-горе текстове от Наредбата. Систематичното място на разпоредбата на ал. 2 предхожда тази на ал. 4 на чл. 103а от ЗАДС, което е съответно и на съдържанието и обхвата на двете разпоредби и обосновава извод за компетентност на министъра да регулира обществените отношения, свързани както със специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи, така и със специфичните изисквания и контрола върху средствата за измерване и контрол. Оспорените разпоредбите определят специфични изисквания и контрол върху средствата за измерване и не засягат компетентността по ал. 4 на йерархично подчинен орган, какъвто е директорът на Агенция „Митници”.

ІІ. Втората група оплаквания касаят противоречие на оспорените текстове на чл. 3, ал. 3, чл. 37, ал. 1, чл. 39, ал. 1, чл. 43, ал. 1 от Наредбата с разпоредбите на чл. 15, параграф І и чл. 19, пар.ІІ, б. "в" от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО. В връзка с твърдяното противоречие касаторът Сдружение "Българска петролна и газова асоциация" е направил искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург, в което се правят следните твърдения в две насоки: Първата е, че Наредбата нарушава чл. 34 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) /ДФЕС/ и свързания с него принцип на пропорционалността. Втората насока е, Наредбата нарушава принципите на правна сигурност и оправданите правни очаквания във връзка с цитираните по-горе разпоредби от Директива 2008/118/ЕО.

Съгласно чл. 629, ал. 3 от ГПК, "съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение". Като касационна инстанция настоящият петчленен състав е длъжен да се произнесе по искането за преюдициално запитване и да отговори на въпроса, дали са налице изискванията на цитираната норма за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Разпоредбата задължава съдът, чието решение не подлежи на обжалване, какъвто е настоящият състав, да отправи запитване за тълкуване, с две изключения: 1. когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или 2. когато значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

За да се даде отговор налице ли е първото изключение, следва да бъде обсъдена разпоредбата на чл. 34 от ДФЕС, която регулира свободното движение на стоки в Европейския съюз и забранява количествените ограничения или мерките с равностоен ефект между държавите - членки. К. С. "Българска петролна и газова асоциация" твърди, че произнасянето но казуса попада в приложното поле на посочената правна норма, без да сочи конкретни факти, водещи до този извод. Чл. 34 от ДФЕС се прилага само доколкото търговията между държавите - членки е засегната или може да бъде засегната. Тази разпоредба не се прилага към така наречените "вътрешнонационални ситуации", при които всички елементи от казуса се ограничават само в рамките на една държава-членка. Предмет на съдебен контрол по настоящето дело е законосъобразността на подзаконов нормативен акт - Наредба, с която се регулират изцяло вътрешнонационални обществени отношения, свързани с определяне на специфичните изисквания към средствата за измерване и контрол, осъществяван от митническите органи върху акцизните стоки под режим на отложено плащане на акциз на територията на РБългария и тя засяга тези обществени отношения само на територията на РБългария. Следователно се касае за нормативен акт, чието приложно поле е ограничено само в рамките на една държава - членка - РБългария. С този акт не се затруднява вноса, пряко или непряко, действително или потенциално, на конкурентни стоки от други държави - членки, поради което Наредбата не попада в приложното поле на забраната по чл. 34 от ДФЕС. Освен това не може да се приеме и че нормите на Наредба №3/2010 година ограничават вноса от други държави - членки, тъй като тя се прилага по еднакъв начин както към търговците в България, така и към тези от други държави - членки на ЕС.

В подкрепа на тези изводи са решения е С-245/09; С-1876/07; С-97/98 г. и С-448/98 г. на Съда на Европейския съюз. В мотивите на решението по дело С - 245/09 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 234 ЕО от Белгия по повод "Свободно предоставяне на услуги - Член 49 ЕО" е прието изцяло недопустимост на преюдициалното запитване, тъй като "преюдициалното запитване се отнася до тълкуване на разпоредбите на Договора за ЕО, свързани със сводобното предоставяне на услуги, в положение, в което всички елементи на спора по главното производство са в рамките само на една държава - членка" - т. 9; "съгласно постоянната съдебна практика на СЕО разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги не са приложими към дейности, чиито релевантни елементи са изцяло в рамките на една държава-членка" - т. 12; "с акта за преюдициално запитване не е видно при обстоятелства като тези по спора по главното производство запитващата юрисдикция да носи задължението да даде възможност на установените в Белгия предприятия да се ползват от същите права, които предприятия, установени в друга държава - членка и намиращи се в същото положение, биха могли да получат въз основа на правото на съюза" - т. 17.

Настоящият състав намира, че разпоредбите на Наредба №3/2010 година се отнасят изцяло до търговци и производители, чиито отношения се развиват на територията на РБългария и поради това не намира приложение правото на Европейския съюз, предвид липса на пряко или непряко отношение на конкуренти от други страни - членки. Наредба №3/2010 година регламентира правоотношения във връзка с движение на акцизни стоки на територията на България и не налага количествени ограничения или мерки с равностоен ефект на територията на друга държава - членка на ЕС.

Вторият довод, който се прави в искане за преюдициално запитване до СЕС е за нарушаване на принципа на пропорционалността. Нарушения на този принцип може да се обоснове само се приложи чл. 34 от ДФЕС и ако държавата-членка се опитва да оправдае въведената мярка с някои от съображенията на чл. 36 от ДФЕС, които са: обществен ред или морал, или обществена сигурност; за закрила на здравето и живота на хората, животни или растенията; за закрила на националните богатства с ходожествена, историческа или археологическа стойност; за закрила на индустриалната или търговската собственост. При положение, че изобщо е неприложима разпоредбата на чл. 34 от Договора, то въобще не може да бъде обсъждан въпросът за пропорционалността на мярката по някоя от изборените в чл. 36 от ДФЕС хипотези.

По изложените съображения настощият състав приема, че е налице първото изключение от чл. 629, ал. 3 от ГПК, отговорът на въпроса произтича пряко от тълкуването на разпоребтие на чл. 34 и чл. 36 от ДФЕС , както и от наличие на сходни решения на СЕС, по които той се произнесъл за недопустимост на направени аналогични преюдициални запитвания.

Второто изключение по чл. 629, ал. 3 от ГПК също е налице. Смисълът и значението на оспорените норми от Наредба №3/2010 година са ясни, не будят съмнение при тълкуването им и не противоречат на разпоредбите на чл. 15, чл. 16 и чл. 19 от Директива 2008/118/ЕО. За да се приложат принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания, като принципи на правото на ЕС, е необходимо да се намери "привръзка" с това право. Тези принципи винаги се прилагат по повод на конкретна разпоредба или акт на правото на ЕС. В цитираните от касатора текстове на Директива 2008/118/ЕО, както и от цялостното й съдържание се установява, че тя не съдържа указания или разпоредби по отношение на задължението за инсталиране на измервателни устройства от задължените лица. Разпоредбите на чл. 15, 16 и 19 са ясни и недвусмислени. В чл. 15, ал. 1 е регламентирана възможността всяка държава - членка да определи своята нормативна уредба относно производството, преработката и държането на акцизни стоки, при спазване разпоредбите на директивата. В изпълнение на това свое правомощия РБългария е дала правна уредба на посочените обществени отношения на ниво закон - ЗАДС и подзаконови нормативни актове, един от които е Наредба №3/2010 година.

Чл. 16, ал. 1 и 2 от Директивата подкрепят също изложените по-горе правни изводи, че откриването и управлението на данъчен склад от лицензиран складодържател се извършват с разрешение от компетентните органи на държавата - членка, където се намира данъчния склад - ал. 1, като разрешението се дава при условия, които националните органи имат право да определят с оглед предотвратяване на всяко евентуално избягване на данък или злоупотреби. Тези изисквания са спазени и са издадени в изпълнение на цитираната разпоредба на Директивата. В същата насока, са и разпоредбата на т. 2, б. "б", съгласно която "лицензираният складодържател е длъжен да спазва изискванията, определени от държавата - членка, на чиято територия се намира данъчния склад и б."д"- "да допуска всякакъв контрол и проверка на складовата наличност". В този смисъл е и разпоредбата на чл. 19, т. 2, б."в" от Директивата, който задължава лицензираният получател допуска всяка проверка, даваща възможност на компетните органи на държавата - членка на получаване да се уверят, че стоките действително са получени.Следователно не само не са налице сочените противорочия на Наредбата с изискванията на Директивата, но напротив, Наредбата изцяло изпълнява целите на Директива 2008/118/ЕО по отношение на държавите - членки.

Доводите, които правят касаторите, досежно съществуващо противоречие с разпоредбата на чл. 16 от Директива 2008/118/ЕО по скоро касаят възможността на държавата да изменя получения то тях вече лиценз за складодържател на акцизни стоки по реда и при условията на Г. Ч. от ЗАДС, раздел ІІ - Лицензиране /чл. 47- чл. 55а/, в който законодателят е дал детайлна уредба за условията на издаване, съответно отнемане на лиценза. Поради това предмет на обсъждане за възможността да бъде изменян едностранно вече издаден лиценз от страна на компетентния държавен орган и дали това изменение съответства на законовите изисквания, е предмет на обсъждане в друго административно производство, но не може да бъде предмет на законосъобразността на подзаконовия нормативен акт, даващ уредба занапред по отношение на всички субекти, работещи със стоки, подлежащи на облагане с акциз.

Посочените разпоредби от Директива 2008/118/ЕО - чл. 15, 16 и 19 са ясни и недвусмислени, поради което съдът ги тълкува в горния смисъл и не счита, че е налице противоречие между национални норми или акт от правото на Европейския съюз, обосноващо задължително запитване на СЕС.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от ЗАДС препраща към ал. 3, което означава, че хипотезата на последната трябва да бъде изпълнена в цялост, т. е.: на изпращане в ЦМУ подлежат, именно, данните от средствата за измерване и контрол по чл. 103а, ал. 1, предадени по електронен път в автоматизираните системи за отчетност на лицата. По този начин се цели еднаквост /идентичност/ на данните, постъпващи в системите за отчетност на лицата и данните, постъпващи в ЦМУ. Н. Н., нито ЗАДС предвиждат „изработване на специфични и уникални по рода си” средствата за измерване.

Доводите за необходимост от закупуване на други средства за измерване и контрол, вместо съществуващите са икономически, а не правни. Твърдяната прекомерност на разходите за някои от касаторите не е доказана, тъй като следва да се съпостави с разчетите за постъпленията в държавния бюджет след действието на оспорените текстове от Наредбата. Доколкото с тези доводи се навежда противоречие на оспореното решение и акт с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, следва да бъде отчетено, че при възможност за избор органът е длъжен да избере тази възможност, която освен че е осъществима най-икономично е и най-благоприятна за държавата и обществото. Засягането на правата и законните интереси на задължените лица не е в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а именно - постигане на ефективен контрол на митническите органи върху количествените, а в случаите, определени с Наредбата, и физикохимичните показатели на акцизните стоки.

ІІІ. Третата група оплаквания са във връзка с

неправилно приетата липса на противоречие на Наредбата с материалноправни разпоредби от Закона за измерванията и други технически норми. Касаторите твърдят, че в чл. 2, ал. 2, т. 1 означенията на величините „маса” и „обем” са изписани в нарушение на чл. 11 от Закона за измерванията и чл. 26 от Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Р. Б., а именно - погрешно са изписани означенията „г”, „кг”, „мл” и „л”, вместо верните означения „g”, „kg”, „ml” и „l”. Тези оплаквания са обсъдени в мотивите на първоинстанционното решение.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредбата е със следното съдържание:” Наредбата не се прилага за лицата, които: 1. единствено получават или изпращат предварително опаковани продукти с еднакви номинални количества и с маса от 5 г до 10 кг включително или с обем от 5 мл до 10 л включително”.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за измерванията разрешени за използване единици за измерване са единиците от Международната система единици (SI), единици, използвани с Международната система единици, и техните съставни единици. С чл. 26 от Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Р. Б. е установено, че при означаване на единиците се използват международните означения с латински или гръцки букви. Означенията на единиците се записват и печатат с прави букви независимо от използвания в текста шрифт. Записват се и печатат с малки букви, а когато наименованието на единицата произхожда от собствено име, първата буква е главна, например: m - метър, s - секунда, А - Ампер, Wb - Вебер. Означенията не се изменят в множествено число и се пишат без точка накрая, освен когато са в края на изречението.

Тричленният състав е приел, че така въведените правила за означаване на единиците касаят конкретните действия по фактическа отчетност и контрол от правните субекти. Обсъдена е разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗНА, съгласно която разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. Ал. 2 на чл. 9 от ЗНА допуска изключения от правилото по ал. 1 , в случаите по чл. 7а /който урежда издаването на нормативен акт по прилагане на мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейските общности/, в разпоредба на нормативен акт или в приложение към нея да се използват установени в международната практика означения на друг език като кодове, индекси, класификации, образци на документи и други, както и на официални наименования на институции и на издавани от тях официални документи, когато това се налага по съображения за точност и яснота. В случая Наредба №3/2010 година е издадена на основание чл. 103а, ал. 2 от ЗАДС и в този смисъл не попада в предвидените изключения на чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 7а от ЗНА, поради което по отношение на нея е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗНА и в този смисъл не противоречи на акт от по-горна степен. В същото време правилно тричленният състав е изложил мотиви за необходимостта от прецизност в юридическия език и чистотата на юридическия изказ изисква изключването на подобни съкращения в нормативните актове, независимо от техния ранг. Още повече, че се с §43 от допълнителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗАДС /обн. в ДВ бр. 94/2010 година/ са въведени изискванията на Директива 2008/118/ЕО на Съвета, даваща уредба на общия режим на продукти, подлежащи на облагане с акциз в рамките на Европейския съюз и в този смисъл е налице хипотезата на прилагане на акт на Европейския съюз, по отношение на който следва да се прилага разпоредбата на чл. 7а от ЗНА.

Досежно законосъобразността на съдържанието на останалите отделни текстове от Наредбата подробни мотиви за тяхното сътоветствие с норми от по - висока степан са изложени в първоинстнационното решениу с оглед на което настоящата инстанция ги споделя и счита, че не следва да бъдат повтаряни.

Правилни са изводите на тричленния състав, че изискването за съществуване и функциониране на действащи системи за вътрешен контрол е залегнало в ЗАДС. Тяхната ефективност е основание за минимизиране разходите по обновяването им или във връзка с изграждането на нови такива. Голяма част от сега съществуващите системи за вътрешен контрол могат да се ползват от лицензираните складодържатели и регистрираните лица при положение, че съгласно изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 10 и чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС отговарят на критериите, заложени в ЗАДС, ЗИ и нормативните актове по прилагането им. С разпоредбата на чл. 103а, ал. 5 от ЗАДС не се допуска въвеждане и извеждане от данъчните складове и от обектите на регистрираните лица на акцизни стоки, които не са отчетени от средствата за измерване. Съгласно нормите на чл. 47, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗАДС използването на автоматизираните системи за отчетност трябва да позволяват извършването в реално време на контрол на суровините, произведените или складираните акцизни стоки. В тази връзка законосъобразно са въведени изисквания за функциониране на средства за измерване не само на входа и изхода на данъчния склад, но и на местата за съхранение. Отчитайки наличието на действащи системи за вътрешен контрол, новите изисквания към системите за контрол и отчетност не следва да се определят като несъизмерими ограничения и тежести за техните адресати.

Специфичните изисквания и контролът, предвидени в Наредба № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки не водят до ограничаване движението на стоките и не представляват пречка за общностната търговия.

По изложените съображения, като е приел, че атакуваният нормативен административен акт е законосъобразен в цялост и досежно оспорените части и подадените срещу него жалби следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, първоинстанционният съд е постановил обосновано решение, което съответства на разпоредбите на процесуалния и материален закон и следва да бъде оставено в сила.

Разноски от ответниците не са претендирани пред касацинната инстанция, поради което такива не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.12.2010 година, постановено по адм. дело №6667/2010 година на Върховния административен съд, шесто отделение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М./п/ В. Г./п/ И. С./п/ А. Р.

М.М.