Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите срещу решение №1571 от 04.02.2013г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №15495/2011г. по описа на съда.

С обжалваното решение съдът е отменил заповед №РД-733 от 11.10.2011г. на министъра на околната среда и водите, с която е наредено „Е. Б.“ АД да заплати продуктова такса в размер на 2 594 148, 75 лв за недоказано изпълнение на целта по чл. 21, ал. 3, т. 1, съгласно сроковете по §4, ал. 1, т. 6 от ПЗР на Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превезни средства/ Наредбата, НИТОМПС отм. .

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на чл. 36, т. 4 ЗУО отм. , тъй като не е доказано по несъмнен начин изпълнението на целта, заложена в чл. 21, ал. 3, т. 1 от Наредбата. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба – „Е. Б.” АД, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, следното:

„Е. Б.” АД притежава Решение № ООп-42-00/23.10.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което му е разрешено да извършва дейност като организация по оползотворяване, за изпълнение на задълженията по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО, отм. и Наредбата...