Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на И. П. Г. и В. Б. П. – Гайдарова от гр. С., представлявани от адв. С. И., против решение № 1236/23.01.2009 г., постановено по адм. дело № 6586/2008 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението с материалния закон, като се поддържа, че съдът в противоречие с чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ е приел, че предвидения в разпоредбата срок тече от приключване на редовната фаза на исковото производство. Касторите подържат, че началния момент на срока е влизане в сила на последното по време съдебно решение, независимо от производството в хода на което е постановено, било и по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение – чл. 231 и сл. от ГПК отм. .

Ответникът по касационната жалба - Областният управител на област С. не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна при следните съображения:

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на И. П. Г. и В. Б. П. – Гайдарова против заповед № РД-22-060 от 09.10.2008 г. на областния управител на област С.-град, с която на основание чл. 5, ал. 3 вр. чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ и § 6 от ПЗР на ЗОСОИ (Дв, бр. 9/2000 г.), е отказано да се уважи искане за обезщетяване с компенсаторни записи за недвижим имот, находящ се...