Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК.

Образувано е по жалба на адвокат И. И.-процесуален представител на „Джордан 90” ООД, гр. С., срещу решение № Ж-30 от 13.02.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което преписката по жалбата на търговеца с вх. № Е-13-62-57 от 21.10.2010 г. е прекратена.

В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени и вместо него постанови друго, с което да се задължи „ЧЕЗ Р. Б. АД да изпълни задължението си по чл. 16 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, според които мястото на измерване на количеството електрическа енергия да е на страната на по-високото напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя. Вероятно в жалбата е допусната грешка относно посочената норма, защото описанието на съдържанието й сочи на чл. 14 от същите правила. Претендира за разноски в размер на 550 лв.

Ответната страна – ДКЕВР, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По изложени съображения в писмени бележки моли, тя да не се уважава. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – „ЧЕЗ Р. Б. АД, чрез процесуалния си представител също взема становище за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно и моли, то да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата, подадена срещу акт подлежащ на обжалване според чл. 103 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

От данните по делото се установява, че „Джордан 90” ООД е подал жалба с вх. № Е-13-62-57 от 21.10.2010 г. до ДКЕВР срещу „ЧЕЗ Р. Б. АД на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 97, ал. 1, т. 1 НЛДЕ. Жалбата е относно възникнал спор между потребителя и лицензианта по повод искане за промяна на начина на измерване на електрическата енергия и предоставянето на допълнителна мощност.

В изпълнение на влязло в сила определение № 6327 от 9.05.2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, председателят на ДКЕВР е назначил комисия, която да извърши проверка по повдигнатите в жалбата въпроси и състави констативен протокол с цел установяване или не на извършено нарушение от лицензианта на нормативната уредба, уреждаща тази материя.

От съставения констативен протокол – лист 60-62 от делото се установяват фактите по спора относно това, че между жалбоподателя и заинтересованата страна е сключен договор за продажба на електрическа енергия № 1425 от 1995 г., според който продажбата на електрическа енергия се отнася за календарната година, като количествата се уточняват между страните в спецификация, представляваща неразделна част от договора. През 2002 г. между страните е подписано споразумение № 1 от 11.03.2003 г. (лист 58) към сключения договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност 1425 от 11.03.2003 г., според което заявената от потребителя мощност е 150 kW и категория на сигурност на захранване трета. Монтираната измервателна група за тази мощност е на страната на НН.

По искане на „Джордан 90” ООД е издадено становище № 1389323 от 9.12.2009 г. от „ЧЕЗ Р. Б. АД – лист 23-24 от делото, в което са указани условията за предоставяне на допълнителна мощност на съществуващия обект. В него е посочено, че електроразпределителното дружество е съгласувало нова еднолинейна схема за обекта на жалбоподателя и е указано какви действия следва да се предприемат. Според посоченото е необходимо да се сключи договор за присъединяване на новата заявена мощност и промяна на договора за продажба на електрическа енергия, споразумението към него, както и меренето да се извършва на страна Ср. Н.

„Джордан 90” ООД е изразил несъгласие със становището, като е твърдял, че предоставената мощност от електроразпределителното дружество е 450 kW и не следва да бъде третиран като нов потребител. В несъгласието е било посочено, че измерването и отчитането на електрическата енергия следва да се извършва по измервателна група на страна на високо напрежение.

В констативния протокол са описани всички събрани писмени доказателства.

В направените констатации от проверката е посочено, че според чл. 14, ал. 1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Решение № П-1 от 10.04.2007 г., т. 1, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа или електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Според чл. 38, ал. 1 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи е указано, че договорираната предоставена мощност може да се увеличи до размера на присъединената мощност след изграждане на съоръженията за присъединяване по искане на потребителя и доплащане на разликата между дължимата цена за присъединяване за новата предоставена мощност и заплатената цена за присъединяване. Размера на цените са уредени в чл. 25, ал. 2 от Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия.

Според констатациите „Джордан 90” ООД не е пристъпил към сключването на договор за присъединяване на новата заявена мощност, промяна на сключения договор и споразумението към него, както и промяна на измервателната група. Това е така, защото търговецът не е заплатил разликата в цената.

От доказателствата по делото се установява, че след съставянето на констативния протокол е изпълнена изцяло процедурата, визирана в чл. 100 НЛДЕ, в резултат на което ДКЕВР се е произнесла с решение по реда на чл. 101. Тъй като не е констатирано лицензианта да е извършил нарушение по издадената лицензия за дейността „разпределение на електрическата енергия”, на основание чл. 102, ал. 1 е взето решение преписката да бъде прекратена.

Решението е взето от компетентен орган при спазване на разпоредбите на чл. 59 АПК и в съответствие с чл. 22 ЗЕ и НЛДЕ.

Постановеното решение е правилно, а жалбата срещу него като неоснователна ще следва да се отхвърли.

Първото възражение в жалбата е относно определянето на границата на собственост, на която се извършва измерването на доставяната електрическа енергия, която не била определена ясно. По този довод жалбоподателят не е представил доказателства, въпреки дадената му от съда възможност, а освен това оспорва подписа под протокола за определянето на границата, положен от „Джордан 90” ООД, т. е. от самото дружество. Доводът е неоснователен и недоказан.

Неоснователно е и оплакването относно границата на собствеността. То е аргументирано със старата редакция на чл. 29 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи, а тя е изменена, като последното изменение е обн. в ДВ, бр. 25 от 5.03.2008 г. Решението на ДКЕВР предмет на жалбата се преценява за законосъобразност спрямо действащото законодателство към момента на издаването му.

От данните по делото се установява, че заинтересованата страна е изпълнила задължението си по чл. 4 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи. Тя е проучила условията и е издала становище с изх. № 1389323 от 9.12.2009 г., в което съгласно чл. 117 ЗЕ е указала на потребителя какви действия следва да предприеме, за да се уважи неговото искане. Жалбоподателят не е съгласен със становището и неправилно се позовава на § 4 от ПЗР на Наредба № 6 от 9.06.2004 г. посочена по-горе. Този параграф се отнася за незавършените производства, докато жалбоподателят попада в разпоредбите на § 3. Договорът му е сключен преди 2004 г., когато е издадена наредбата и към този момент той е бил присъединен потребител.

По изложените съображения жалбата като неоснователна и недоказана ще следва да се отхвърли.

С оглед на изхода на спора направеното искане от жалбоподателя за присъждане на сторените разноски като неоснователно ще следва да се остави без уважение.

Искането на ответната страна за присъждане на юрисконултско възнаграждение, ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ДКЕВР разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., според чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Ц. И. като законен представител на „Джордан 90” ООД, гр. С. срещу решение № Ж-30 от 13.02.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

ОСТАВЯ без уважение искането на „Джордан 90” ООД за присъждане на сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА „Джордан 90” ООД да заплати на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране разноски от 150 (сто и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Х./п/ Д. А.

Н.Д.