Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Д. И. от гр. М. чрез адв.Х. М. от АК-Монтана, срещу решение от 26.01.2009 г. постановено по адм. дело № 681/2008 г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3-3401/13.10.2008г. на директора на ОД на МВР-Монтана, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в качеството му на държавен служител в МВР.

В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на решението като постановено от съда при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Претендира се отмяна на решението като противоправно и недопустимо и се иска от съда на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС ( отменен) да признае обжалваната заповед за неоснователна и нищожна.

Ответникът - директор на ОД на МВР - Монтана не ангажира становище по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на съда е постановено след цялостна проверка и преценка на събраните доказателства, изясняващи делото от фактическа страна. От доказателствата по делото е установено извършеното от жалбоподателя деяние в качеството му на служител в МВР, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавния служител в МВР, поради което действията правилно са окачествени като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание " уволнение".

Върховният административен съд, в...