Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от С. А. Т., от гр. С., срещу решение № 1924 от 22.03.2013 г., постановено по адм. дело № 6658/2012 г. от Административен съд – София-град.

С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му.

Ответникът – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (наричана за краткост Комисията), представлявана от председателя й Е. К., в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на С. А. Т. срещу решение № 2-15 от 05.06.2012 г. на Комисията, с което на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА) е установена принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от същия закон.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при изискуемия кворум и мнозинство, в предвидената от закона писмена форма и със съдържанието, което по отношение обявяването на дейност като секретен сътрудник е посочено в чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като са описани и документите, въз основа на които е обявена принадлежността към органите по чл. 1....