Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопорцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив срещу решение № 548 от 12.03.2013 г. по адм. д. № 247/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е осъден началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив да извърши фактически действия по наложена обезпечителва мярка от частен съдебен изпълнител представляваща спиране от движение на моторно превозно средство /МПС/, товарен автомобил, собственост на "Бикострой" ЕООД, като изземе част втора от свидетелството за регистрация на МПС, постави знак "спрян от движение" върху товарния автомобил и въведе причините за спиране от движение в ТАИС при КАТ.

Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на решението, тъй като липса фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК, което да бъде предмет на търсената съдебна защита по реда на Глава ХV, Раздел ІІ АПК. Сочи се, че органите на МВР могат да спират временно от движение моторно превозно средство в изчерпателно изброените случаи в разпоредбата на ч 171, т. 2 от Закона за движение по пътищата, който по същество представляват принудителна административна мярка и в същия законов текст липсва хипотеза такава мярка да се налага по искане на частен съдебен изпълнител във връзка със събирането на граждански вземания. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

За да осъди административния орган да извърши фактическо действие на основание чл. 257 АПК, съдът е приел, че по аргумент от разпоредбата на чл. 45 от Наредба № І-45, следва, че за органите на МВР произтичат пряко от закона задължения за извършване на фактически действия, в...