О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 29

гр. София, 17.01.20 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

като изслуша докладваното К. Н т. д. N 94 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по първоначалния иск „БРЕНТ ОЙЛ” ЕООД срещу решение № 74 от 21.09.2018г. по в. т.д. № 163/2018г. на Апелативен съд - Бургас, с което, след отмяна на решение № 118/19.04.2018г. по т. д. № 355/2017г. на Окръжен съд – Бургас, е уважен предявеният от „АГРЕН” ЕООД срещу касатора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то вр. ал. 4 ЗЗД установителен иск, че клаузата на чл. 3 от договор за заем от 27.07.2016г. за заплащане на възнаграждение в размер на 32 606 евро от заемателя за периода от получаване на сумата - 02.08.2016г. до 30.08.2016г. е нищожна, в резултат на което е отхвърлен и предявеният на основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ от „БРЕНТ ОЙЛ” ЕООД против „АГРЕН” ЕООД насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 10 463, 53 лева, представляваща остатък от задължения по договори за заем от 27.07.2016г. и 25.04.2016г.

В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че уговорената между страните стойност на възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства и така определеният размер не се явява прекомерен, тъй като е константна величина от 6% от размера....