Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Подадена е частна жалба от Е. Г. Г. против определение № 653/19.02.2019 г. по в. гр. д. № 3745/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е изменено и допълнено решение № 2958/14.12.2018г. по в. гр. д. № 3745/2018г. на САС в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК като частната жалбоподателка е осъдена да заплати на ЗД „Б. И“АД на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК допълнително разликата над 3406лв. до 8 496, 17 лв.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт в посочената част и отхвърляне на молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските за разликата над 3406лв. до 8 496, 17лв.

Не е постъпил писмен отговор от ответника ЗД „Б. И“АД.

Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2 ГПК.

По съществото на частната жалба ВКС намира следното:

Производството пред въззивния съд е приключило с решение № 2958/14.12.2018г. по в. гр. д. № 3745/2018г. на САС, ГО, 7 състав /поправено с решение № 2999/19.12.2018г. по същото дело/, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 1666/16.03.2018 г. по гр. д.№ 883/2016 г. на СГС е отхвърлен искът по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. на частната жалбоподателка против ЗД „Б. И”АД за заплащане на сумата над 220 000 лв. до 400 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 18.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2015 г. до окончателното й изплащане и е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска за разликата над 80 000лв. до 220 000лв. Е. Г. е осъдена да заплати сумата от 2080лв.- разноски на застрахователя за въззивната инстанция.

С молба по чл. 248 ГПК ЗД „Б. И“АД е поискал от Софийски апелативен съд да измени постановеното от него решение в частта за разноските, като присъди изцяло адвокатското възнаграждение върху отхвърлената част от иска по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за двете инстанции. Горната установеност налага следните правни изводи: Видно от въззивните жалби, подадени и от двете страни, Е. Г. е обжалвала решението на СГС в отхвърлителната част за разликата над 324 000лв. до 400 000лв., а застрахователното дружество– осъдителната му част за разликата над 80 000лв. до 324 000лв. Следователно пред въззивния съд спорът е бил висящ по иска с правно осн. чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за сумата, представляваща разлика над 80 000 лв. до 400 000лв. или за 320 000лв. Като краен резлутат от въззивното обжалване – въззивната жалба на Е. Г. е била отхвърлена изцяло като неоснователна, т. е. за 76 000лв., а въззивната жалба на ЗД“Б. И“АД е била основателна за разликата над 220 000лв. до 324 000лв. /104 000лв./ или защитата на последното е била успешно проведена за частта от 180 000лв. В обобщение в полза на застрахователното дружество следва да се присъдят разноски за защита срещу въззивната жалба на Е. Г. изцяло и частично по собствената му въззивна жалба. На осн. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради основателност на възражението на частната жалбоподателка за прекомерност на възнаграждение от 12 000лв. по предявения иск – спорен е само размерът на претендираното обезщетение, съразмерно на неуважената въззивна жалба на Е. Г. и уважената част от въззивната жалба на дружеството, за въззивната инстанция в полза на ЗД“Б. И“АД се дължи възнаграждение в размер на 4460, 63 лв. От внесената в общ размер държавна такса от 4880лв. по въззивната жалба на застрахователя насрещната страна следва да заплати само част в размер на 2080лв., които са били присъдени с въззивното решение. Следователно по реда на чл. 248 ГПК въззивна инстанция е следвало допълнително да присъди в полза на застрахователното дружество сумата от 4460, 63лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. Съобразно въззивното решение искът пред първата инстанция е основателен за сумата от 220 000лв., а е бил предявен за 400 000лв., т. е. интересът пред СГС е 400 000лв., отхвърлената част е в размер на 180 000лв. Оттук дължимото в полза на ответното дружество възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 4288, 50лв., съразмерните разноски за вещи лица – 225лв., т. е. общо се дължат разноски в размер на 5105лв., а СГС е присъдил 1906, 08лв. или разликата от 3198, 92лв. следва да се присъди от въззивния съд, поради промяна в резултата пред него. Общо разноските пред двете инстанции, които подлежат на допълнително присъждане, са в размер на 7659, 55лв. С обжалваното определение по чл. 248 ГПК САС е присъдил сумата от 8496, 17лв. Следователно същото следва да бъде отменено за разликата над 7659, 55лв. до 8496, 17лв. и потвърдено в частта за присъдената сума над 3406 лв. до 7659, 55лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 653/19.02.2019 г. по в. гр. д. № 3745/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е изменено и допълнено решение № 2958/14.12.2018г. по в. гр. д. № 3745/2018г. на САС в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК и Е. Г. Г. е осъдена да заплати на ЗД „Б. И“АД на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК допълнително разликата над 7659, 55лв. до 8 496, 17 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на ЗД „Б. И“АД по чл. 248 ГПК за изменение и допълване на решение № 2958/14.12.2018г. по в. гр. д. № 3745/2018г. на САС в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК за осъждане на Е. Г. Г. да заплати на ЗД „Б. И“АД на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК допълнително разликата над 7659, 55лв. до 8 496, 17 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 653/19.02.2019 г. по в. гр. д. № 3745/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е изменено и допълнено решение № 2958/14.12.2018г. по в. гр. д. № 3745/2018г. на САС в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК и Е. Г. Г. е осъдена да заплати на ЗД „Б. И“АД на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК допълнително разликата над 3406 лв. до 7659, 55лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: