Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК

Образувано е по частна жалба на Н. К. К., чрез адв Н.К. от САК срещу въззивно определение № 512 от 19.09.2019г по ч. гр. дело № 367/2019г на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2028/25.03.2019г. на ОС Варна връщането на частна жалба на Н. К. К. срещу определение за прекратяване на производство по предявен от «Вандом» ООД (в несъстоятелност) против «Варнаком» ЕООД иск по чл. 108 ЗС, обективирано в постановеното решение № 2216/20.12.2018г по гр. д. № 39/2013г на ОС Варна при следните обстоятелства:

Предявени са от жалбоподателя Н. К. К., др. лице и „Вандом“ ООД обективно и субективно съединени искове против „Варнаком“ ЕООД и други лица за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно от 10.12.2007г. и договор за покупко-продажба обективиран в нот. акт № 177/2007г. на основание чл. 42 ЗЗД,както и иск по чл. 108 ЗС,предявен срещу „Варнаком“ ЕООД досежно недвижимия имот, предмет на атакуваните с предходните искове сделки. В хода на процеса ищецът „Вандом“ ООД е обявен в несъстоятелност, с оглед на което от 2015г. процесуалното му представителство по делото се е осъществявало от назначения синдик, чрез надлежно упълномощения от него адв.С.. Производството по предявения от настоящия жалбоподател (и ищцата Т. К. включително ) иск по чл. 108 ЗС е било прекратено с влязло в сила определение № 63/26.01.2016г. по в. ч.гр. д. № 652/2015г. на Апелативен съд – Варна. С решението от 20.12.2018г. окръжният съд е прекратил производството и по предявените от тези двама ищци искове с правно основание чл. 26 вр. чл. 42 ЗЗД, като недопустими По тези искове съдът се е произнесъл по съществото на спора предвид предявето им от „Вандом“ ООД /в несъстоятелност/, а по иска на дружеството по чл. 108 ЗС е приел, че е налице десезиране - поради отказ от иска, извършено надлежно с молба вх. № 24677/01.09.2014г. Поради отказа, производството по ревандикационния иск също е прекратено. Недоволен от определението, касаещо „Вандом“ ООД/в несъстоятелност/като страна в процеса по чл. 108 ЗС Н. К. К. е депозирал частната жалба с изявление, че действа от името на синдика при условията на чл. 649 ал. 5 изр. 2 от ТЗ.Поради това администриращият частната жалба съд е изискал от представляващият дружеството синдик да заяви дали потвърждава извършените от негово име, без представителна власт действия по предприетото обжалване. След като потвърждение не е постъпило в срок, частната жалба е върната,

За да потвърди разпореждането въззивният съд е посочил, че органното представителството на юридическите лица, в това число и при обявяването им в несъстоятелност, е законово регламентирано, а кредитор с прието вземане в несъстоятелността, какъвто е настоящият жалбоподател, не притежава представителна власт спрямо дружеството-длъжник. В настоящия случай страна по иска по чл. 108 ЗС, в качеството на ищец е дружеството, а не синдика.Поради това и неотносими са доводите в жалбата за противоречие между интересите на представляващия синдик и ответника по този иск, както и позоваването чл. 649 ТЗ като основание за извършените от К. действия по подаване на частната жалба, която правилно е върната, като резултат.

В касационната частна жалба се изтъква, че депозирането на неправилно върнатата частна жалба е действие, обезпечаващо попълване масата на несъстоятелността, след като синдика е бездействал по обжалване на прекратителното определение защото е бил избран по предложение именно на ответника (също кредитор)и е налице противоречие в интересите по см. на чл. 29, ал. 4 ГПК.В изложение към частната жалба се изтъква основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по два въпроса: (1)Има ли противоречие в интересите по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК ако синдикът, който представлява несъстоятелния длъжник е назначен от кредитор с насрещни интереси. По този въпрос се изтъква противоречие с реш. № 114/2017г І т. о и опр. № 254/2014г І т. о на ВКС. (2)Има ли процесуално право кредитор на несъстоятелното дружество да извърши процесуално действие вместо синдика при актове на съда по несъстоятелността за водене на ревандикационен иск за попълване масата на несъстоятелността при умишлено бездействие на синдика, По този въпрос се изтъква противоречие с опр. № 58/2009г І т. о и опр№72/2017г І т. о, на ВКС Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по същите въпроси, както и очевидна неправилност на определението по чл. 280 ал. 2 ГПК.

Постъпил е отговор от „Варнаком„ЕООД,с него се оспорват основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК Въпросите не са обусловили решаващите изводи на съда, не са от значение за изхода на делото Въпрос за противоречиви интереси не е разглеждан от съда и няма основание да бъде разглеждан, тъй като синдикът не е страна по делото.В случая по опр.№ 254/2014г на ВКС са разглеждани противоречиви процесуални действия при двама управители, което неотносимо се съпоставя с настоящия случай, в който противоречие по чл. чл. 29, ал. 4 ГПК не може да има, Няма процесуална норма, който да подкрепи поддържаното от касатора по втория въпрос, в цитираната практика са коментирани други искове,

Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Не се обосновава общият критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и критериите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ГПК по поставените процесуалноправни въпроси Отговорът им не е свързан с решаващите съображения на съда в решаваща за изхода на делото насока.Отговорът им също така не води до извод, че К. е процесуален субституент на ищовото дружество по делото, че може да суброгира след като това дружество е в открито производство по несъстоятелност, че подадената от него частна жалба е допустима и чрез нея процесуално право на жалба срещу преграждащ акт на съда - в резултат на отказ от иска, може да се приеме за надлежно упражнено. Приведената с доводи за противоречие по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК съдебна практика на ВКС също е неотносима, тъй като не опредметява разрешение при иск по чл. 108 ЗС, заведен от дружество, спрямо което е открито производство по несъстоятелност в хода на процеса, да се прилага или счита за приложим чл. 649, ал. 1 ТЗ,за да придобие друг ищец по същото дело съответното качество. Преграждащото определение по жалбата не е постановено и при процесуалното условие на чл. 649, ал. 2 ТЗ в този исков процес.

Чужди права могат да се упражняват само в предвидените от закона случаи, по отношение на настоящия жалбоподател това е изключено и нито едно от приложените определения и решения от практиката на ВКС не опредметява обратното разбиране.Еднозначно в съдебната практика са утвърдени и възприети правилата относно представителството, при лица в производство по несъстоятелност включително, с които въззивният съд решаващо се е съобразил. Особени са правилата при исковете за попълване масата на несъстоятелността, като в случая представителство в лицето на настоящия жалбоподател не е налице, нито овластяване по сила на специална норма да предприема действия за защита на чужди материални права, в частност да обжалва съдебни актове на свой длъжник при бездействие на законен/назначен от съда представител, синдик и пр.

Вторият поставен в изложението правен въпрос - дали съществува процесуално право за настоящия жалбоподател, което той собствено да упражни при бездействие на носителя му не е обуславящ за извода на съда допустимо ли е било разглеждане на жалбата. Самият въззивен жалбоподател е извеждал соченото право „по аналогия”, а не от нормативната уредба в чл. 649 ТЗ. При конкретните обстоятелства по делото, съобразени от въззивния съд, въпросът е намерил отговор съобразно установената съдебна практика и се съдържа в посоченото от въззивния съд, че като основание за извършените действия по подаване на частната жалба позоваването на чл. 649 ТЗ е неоснователно. Цитираната норма касае бездействие на синдика по упражняване на изрично предоставени му самостоятелни права за предявяване на изчерпателно посочени искове - за попълване масата на несъстоятелността, а не действия във връзка с реализиране права на несъстоятелния длъжник.

Макар да е от значение за посоченото във втория въпрос процесуално право при някои искове по ТЗ, не е от значение за допустимостта на върнатата частна жалба обстоятелството дали синдикът е бездействал, противоправно ли е бездействал, чий интерес е бил определящ при назначаването му. След като страна по иска с правно основание чл. 108 ЗС в качеството на ищец е дружеството, а искът не е предявен от синдика отговор на поставен въпрос овластява ли бездействието на последния с процесуални права кредитори на несъстоятелното дружество, не може да обуслови друго правно разрешение по допустимостта на частната жалба, освен оспорваното от касатора.

Поради вече изложеното по-горе, постановеното определение не може да се възприема като очевидно неправилно и не е налице и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК

По изложените съображения, ВКС ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на определение № 512 от 19.09.2019г по ч. гр. дело № 367/2019г на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.