О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 30

гр.София, 13.01.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.12.19 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3522/19 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. А. и Я. А. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №867/18 г. и по допускане на обжалването. Въззивното решение се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу Агенция „Пътна инфраструктура” искове по чл. 49 ЗЗД, за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищците със смъртта на техния син В. А. при настъпило поради съществени неравности на пътя ПТП, за разликата над присъдените им по 24 000 лв. до претендираните от всеки ищец 250 000 лв.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпроси от предмета на спора – относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено обезщетението за неимуществени вреди, за да съответства на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и за определяне на приноса на пострадалия, като предпоставка за намаляване на обезщетението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намират, че по първия от въпросите въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ППВС №4/68 г. Касационно обжалване на въззивното решение според касаторите следва да се допусне и по двата въпроса на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради...