Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.

С решение № 14909/15.11.2011 г. постановено по адм. д. № 10718/2010 г., Върховният административен съд, тричленен състав, пето отделение е отменил заповед №РД-10-1331/29.07.2010 г. на министъра на образуванието, младежта и науката като незаконосъобразна.

О. Т. Б. чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на решението и предлага да се остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на решението и също предлага да се остави в сила.

Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, 3 АПК във връзка с доказателствата по делото, прие следното :

Касационната жалба и процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК , но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови този правен резулата, решаващият състав на съда е прием за незаконосъобразна, заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание.

Установена е фактическа обстановка от съда, която се споделя от настоящия съдебен състав и не се налага нейното приповтаряне.При постановяване на администратвния акт, административнонаказващият орган е нарушил материалния закон - в случая чл. 89, ал. 2, т1 и 5 от ЗДСЛ и наказанието" дисциплинарно увалнение " е наложено без да са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност.Съответни на доказателствата по делото са съображенията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила след като по категоричен начин е установена липсата на описания на извършените нарушения, дата и място на извършването им и обстоятелствата при които са допуснати, както изисква разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т 4 и 5 от ЗДСл, която има императивен характер и нейното неизпълнение е достатъчно основание да се счете заповедта за незаконосъобразна.Липсата на конкретизиране на служебните задължения, които ответницата виновно не е изпълнила правилно съдъс е приел, че е довело до невъзможност да се установи тяхното неизпълнение, което обстоятелство също обуславя незаконосъобразност на административния акт.Обосновани са също така изводите за липса на нарушение на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.След като не е установено по безспорен начин с какво точно е уронен пристижа на службата, за да се приме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗДСЛ правилно е прието, че не може те да бъдат квалифицирани като нарушения на сочената норма.В това отношение административния орган не е изложил съображения, а липсата на такива не могат да се заместят с тези на съда, което отделно представлява нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 59, ал. 2 т. 4 АПК.Установеното от съда противоречие между мотивите и диспозитива на оспорената заповед доколкото в мотивите се сочат нарушение на матералнопровни разпоредби свързани с нарушение на служебната дисциплина, а в диспозитива се сочат нарушение на етични правила, това също представлява съществено нарушение на тези правила и представлява порок на формата на акта, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен.

Данните са сочили и на нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСЛ съобразно който, дисципилинарно наказаващият орган преди налагане на дисципилнарното наказание е длъжен да изслуша държавния служител и да му даде срок за писменни обяснения.В случая няма доказателства, административният орган да провел процедура по изслушването на ответницата, което обстоятелство е достатъчно основание да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила водещо само на това основание до отмяна на заповедта, без спора да се решава по същество.Не е достатъчно да бъдат приети писменните обяснения на служителя, тъй като закона превдижда комулативните две условия- " да изслуша" и " да даде срок за писменни обяснения"Недопустимо е със свидетелски показания да се установява този факт

Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съотвествие с материалния закон и оплакването за неговото нарушение е неоснователно.Изводите му кореспондират с установентие факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което същото е обосновано.Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,ІІ колегия и на основание чл. 221, ал. 2 АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14909/15.11.2011 г. постановено по адм. д. № 10718/2010 г. на върховния административен съд, тричленен състав, пето отделение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Й./п/ С. Н./п/ Г. К./п/ Г. С. Д.Й.