Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. К. В. от гр. Б. против решение № 169 от 21.03.11 г., по адм. д.№ 1004 по описа за 2010 г. на Административен съд – София-област, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 3569 от 22.11.2010 г. на ВНД Директор на Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) София, с която основание чл. 245, ал. 1, т. 2 и чл. 246 т. 2 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - Директора на ОД на МВР София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, което счита за законосъобразно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение АС-София-област е отхвърлена жалбата на Б. К. В. срещу Заповед № 3569 от 22.11.2010 г. на Директора на ОД на МВР - София, с която основание чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, считано от 30.11.2010 г..

Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219 ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Решението е правилно.

Настоящият състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и е приложил относимите правни норми. Действително по преписката не са представени доказателства, че Василев има 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР, но същият не оспорва тези факти, а от представената кадрова справка се установява, че същият е имал най-малко 24 години стаж като служител на МВР. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 268 КСО, тъй като към момента на прекратяване на служебното му правоотношение същият не е бил навършил 60 години, тъй като по отношение на държавните служители в МВР е приложима специалната разпоредба на чл. 69 ал. 2 т. 1 КСО, а в тази насока липсва оспорване.

Неоснователен е наведеният довод, че заповедта е издадена по повод искане на касатора, което същият бил оттеглил. От доказателствата по делото безспорно е установено, че оттеглянето на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение е направено два дни след издаване на заповедта, при което са били налице фактическите основания за издаване на заповедта, посочени в нея.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 169 от 21.03.2011 г., постановено по адм. дело № 1004/2010 г. по описа на Административен съд София-област. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. С. И.С.