Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Л. И. П. от [населено място] срещу решение № 420 от 22.01.2016 г., постановено по адм. дело № 8272 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № РО-492/21.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - София град.

Изложени са съображения за нарушения на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София град е оспорил касационната жалба в писмена защита.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от касационното оспорване съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-492 от 21.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град и потвърденото с него разпореждане № 93Л-12718-6-3 от 09.04.2015 г. на длъжностното лице, на което е възложен контролът по разходите на ДОО, с което на Л. И. П. е отказано да бъде изплатено парично обезщетение за безработица в размер на 909.09 лв. за периода 01.09.2011 г. – 30.11.2011 г.

С постановеното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е установил, че жалбоподателката не изпълнява условието по чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО за получаване на парично обезщетение за безработица за периода 01.09.2011 г....