Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив против решение № 1343 от 30.06.2016 г. по АХД № 670 по описа за 2016 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № ВД-Ю-ЗЗ-2169 / 11.01.2016 г. на ЗА Директора на ДСП – Пловдив в частта за отказа за изплащане в двоен размер на добавката по чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложени са съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата Л. В. Ц. от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмено възражение.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е заповед № ВД-Ю-ЗЗ-2169 от 11.01.2016 г. на заместник на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, потвърдена с решение № РД01-659 от 15.03.2016 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Пловдив, с която на Л. В. Ц. – лице с трайни увреждания над 90 на сто с определена чужда помощ, е отказано отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги в двоен размер за покриване на разходите на ползвания един придружител.

Решението на Административен съд – Пловдив, с което жалбата е уважена, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ. При извършената подробна преценка на събраните доказателства съдът е установил, че Л. В. Ц. действително е провела балнеолечение и рехабилитация и като лице с трайни увреждания с определена чужда помощ е ползвала един придружител. За престоя на този придружител са извършени съответните разходи, удостоверени с надлежните фактури. Без значение са останалите обстоятелства, свързани с престоя на придружителя в здравното заведение – на какво основание е бил регистриран там, съответно как е таксуван, дали е ползвал рехабилитационни услуги или само нощувка и храна. Решението е обосновано и правилно.

С разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) (ЗИХУ) е създадено право на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Съгласно чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ правото възниква за лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с определени вид и степен на увреждане и военноинвалидите, като добавката се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. С ал. 13 от закона е предвидено, че определянето на размера, условията и реда за отпускане, прекратяване и възобновяване на добавката се уреждат в Правилник за прилагане на закона.

На основание чл. 28, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) (ППЗИХУ – редакция, ДВ, бр. 55 от 2014 г.) добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Разходооправдателният документ за извършеното балнеолечение или получените рехабилитационни услуги се представя в едномесечен срок от крайната дата на ползването им в дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес.

От фактическа страна не е спорно, че ответницата по касация, която е със степен на загубена работоспособност 100 % пожизнено с чужда помощ, е провела балнеолечение и е получила рехабилитационни услуги в [наименование] - [населено място] към [ЮЛ] – клон [населено място] през периода 29.10.2015 г. – 04.11.2015 г. Представила е разходооправдателните документи – фактура и касов фиш, за получена пакетна медицинска услуга на стойност 315 лв.

Не е спорно и обстоятелството, че по време на провеждане на балнеолечението Л. В. Ц. е била с придружител – М. Л., за която също е представена фактура с касов фиш за направени разходи в [наименование], [населено място] в размер на 315 лв. Видно от писмо изх. № 639 / 14.12.2015 г. на [наименование] – [населено място], в стойността на разходите са включени 171 лв. нощувки и 144 лв. храна; балнеологичните и физиотерапевтичните услуги са включени като безплатни в пакетната стойност.

На основание чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ лицата с трайни увреждания с определена чужда помощ, които са ползвали един придружител, получават двойния размер на добавката за покриване на разходите на придружителя. В разглежданата хипотеза механизмът за определяне на размера на добавката е установен със закон и не зависи от преценката на административния орган. Фактът на ползван един придружител при провеждането на балнеолечението е безспорен, поради което субектът на правото получава двойния размер на добавката. Необходимо е да се добави, че действителните разходи за придружителя са в размера на разходите, направени от правоимащото лице по чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ.

Като е отменил оспорения административен акт и е изпратил преписката на административния орган за ново решаване на въпроса при спазване на дадените задължителни указания, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответницата по касация не е представила доказателства за направени разноски за водене на делото пред касационната инстанция, поради което разноски не следва да й се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1343 от 30.06.2016 г., постановено по АХД № 670 по описа за 2016 г. на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.