Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на В. Ж. К. от [населено място] срещу решение № 141 от 26.05.2016 г. по адм. д. № 109/2016 г. по описа на Административен съд – С. З, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20396/01.11.2013 г. на началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР отм. а Загора, изземване на свидетелство за управление на МПС № [номер], на основание чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП). Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответната страна началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР отм. а Загора не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 4, във връзка с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, при които административният орган е действал при условията на обвързана компетентност. Установил е, че са представени седем броя наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, за периода от 30.12.2004 г. до 11.04.2009 г., с които на К. са отнети общо 44 контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП. С НП № 14082/23.11.2004 г., НП № 2780/27.04.2005 г., НП № 2697/17.03.2006 г., НП № 12845/ 20.10.2006 г., НП № 416/02.02.2007 г. са отнети общо 20 контролни точки, с НП № 12524/ 09.01.2008 г., за нарушение по чл. 183,...