Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Ж. К. от [населено място] срещу решение № 118 от 29.10.2015 г., постановено по адм. дело № 133/2015 г. от Административен съд Кюстендил. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт, включително и в частта за разноските, и решаване на спора по същество, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението.

Ответникът – Директорът на Агенция „Митници“ – София не взема становище по жалбата.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на К. К. срещу решение № Р-157/32-67519 от 17.04.2015 г. на директора на Агенция „Митници“, в което е материализиран отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление рег. № ЗДОИ/9от 05.07.2013 г. и е осъдил жалбоподателя да заплати по сметка на административния орган деловодни разноски в размер на 321. 20 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, пътни и дневни разходи.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че пред Агенция „Митници“ е депозирано заявление за достъп до обществена информация, с искане в копие на хартиен носител да бъде предоставена такава по въпроса: „Реализирана ли е имуществената отговорност по реда на чл. 102 от ЗДСл спрямо К. Б. К. на практика, като се посочат съответните административни актове, с които това е сторено.“. Тъй като информацията засяга трето лице, в изпълнение на законово регламентираните...