Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от [фирма] със седалище в [населено място], подадена чрез адв. Р. М, срещу решение № 2000 от 23.03.2016 г., постановено по адм. д.№ 8346/2015 г. от Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по раздел ІV, т. 5, с която на [фирма] ( [фирма]), считано от 01.08.2015 г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 14/МВтч. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е отчел, че цената за достъп по раздел IV, т. 5 неправомерно включвала разходи за допълнителен резерв, включени и в цената за достъп по раздел IV, т. 1 от Решение Ц-27, от което следвало, че [фирма] било компенсирано два пъти за едни и същи разходи в нарушение на чл. 4 и чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Не било съобразено, че с Решение Ц-27 е утвърдена цена за достъп, като в нея се признавали приходи на [фирма] за компенсация на разходи, претърпени от дружеството през минали години, както и не било отчетено, че тези разходи са покрити и от Решение Ц-25/29.07.2013 г. на КЕВР. Незаконосъобразно съдът приел, че [фирма] може да бъде компенсирано за разходите си въпреки...