Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София град против решение № 401 от 21.01.2016 г. по адм. д. № 8273 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град, с което е отменено решение № РО-495 от 22.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - София град.

Изложени са съображения за необоснованост и нарушения на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът В. С. Г. от [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София – град е решение № РО-495 от 22.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-21-00034866 от 16.06.2015 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, с което на В. С. Г. от [населено място] е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 03.11.2014 г. до 08.12.2014 г. в размер на 1909.97 лв. и лихви в размер на 79.69 лв. (общо 1989.66 лв.).

С постановеното решение Административен съд София – град е уважил жалбата, след като е стигнал до правилния краен...