Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на Т. Д. К. с адрес: [населено място], [улица], ет. [номер], ап. [номер], подадена чрез процесуалния му представител адв.. Е, упълномощен да го представлява до приключване на делото съгласно чл. 34, ал. 4 ГПК с пълномощно, приложено на л. 71, както и с допълнително представено в касационното производство пълномощно от 08.01.2016 г. за процесуално представителство пред Върховния административен съд /л. 19/, против решение № 1574/30.10.2015 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 976/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-02000214002137-091-001/27.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с решение № 136/12.05.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП, и е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 971.14 лв.
В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решението противоречи на чл. 131 и чл. 25 ЗДДС, както и на чл. 496, ал. 2 ГПК, тъй като ДДС е платен на датата на данъчното събитие, което възниква при прехвърляне на собствеността. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП - не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № Р-02000214002137-091-001/27.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с решение № 136/12.05.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП, Със същия на ревизираното лице е определено задължение за лихви на основание чл. 175 ДОПК в размер на 14 704.69 лв. за периода 10.05.2012 г. – 09.11.2012 г.
Първонистанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи при съобразяване разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в изискуемата форма след проведено ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновал е извод за материална законосъобразност на същия като е приел, че регистрираното по ЗДДС лице не е изпълнило в определения срок задължението си по чл. 131 ЗДДС. Посочил е, че изменението на чл. 496, ал. 2, изр. първо ГПК, въведено с ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., е неприложимо, тъй като цената е внесена на 04.05.2012 г., а постановлението за възлагане е от 07.05.2012 г. На цитираната норма законодателят не е придал обратно действие. Така постановеното решение е правилно.
Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК.
Правилно е приетото от пъпрвоинстанционния съд, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в писмена форма и със съдържание, съответстващи на изискванията на чл. 120, ал. 1, т. 1 - т. 8 ДОПК, както и, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, влияещи върху неговата законосъобразност. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-02000214002137-020-01/04.11.2014 г., издадена от Г. Д. П., началник сектор „Ревизии“ в компетентната ТД, определена със заповед № РД-294/07.05.2014 г. на директора на ТД на НАП - Бургас по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. ЗВР притежава изискуемото от чл. 113, ал. 1 ДОПК съдържание. РА е издаден от Г. Д. П., възложила ревизията и от М. И. Б. – П. – старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията, съгласно ЗВР, в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК. РА, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън тези по чл. 118, ал. 2 ДОПК отм. , не е нищожен съгласно ТР на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС по т. д. № 10/2016 г. С оглед постановеното ТР неоснователно е искането на ответника по касация за спиране на производството.
В касационната жалба не се съдържат конкретни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението. Фактическата обстановка не е спорна. Касаторът оспорва като неправилни правните изводи на съда.
Настоящата касационна инстанция счита, че нормата на чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗДДС е правилно приложена от административния съд. Същата задължава частния съдебен изпълнител, регистрирано по ЗДДС лице, при публична продан по реда на ГПК в 5-дневен срок от получаването на пълната цена от продажбата да преведе дължимия данък във връзка с нея по банковата сметка на ТД на НАП, която се явява компетентна за съдебния изпълнител. Собственик на ипотекирания недвижимия имот [фирма] е регистриран по ЗДДС. Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗДДС данъкът е включен в продажната цена. Тази законова норма кореспондира с нормата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, според която когато преди да е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, свързано с прехвърляне правото на собственост, се извърши цялостно авансово плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаването на плащането. Именно поради това изпълнението на задължението за внасяне на данъка по чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗДДС в 5-дневен срок, който тече от получаването на пълната цена от продажбата не противоречи на нормата на чл. 496, ал. 6 ГПК, обн. ДВ бр. бр. 59 от 20 юли 2007 г., според която от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, нито на изменената такава, обн. ДВ бр. бр. 49 от 2012 г., според която от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правилно е посочил административният съд в мотивите на своето решение, че редът за възстановяване на данъка при отмяна на публичната продан е регламентиран в чл. 83а ППЗДДС като ал. 1 от същия препраща към производството по чл. 129 ДОПК, но искането се подава от купувача или от съдебния изпълнител. Тъй като частният съдебен изпълнител не е изпълнил задължението си в срока по чл. 131, ал. 1 ЗДДС, законосъобразно с РА са начислени лихви за забава. Размерът на лихвите, така както са изчислени в РА, не се оспорва от жалбоподателя.
С оглед изложените съображения решението на АС – Бургас като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1574/30.10.2015 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 976/2015 г. Решението не подлежи на обжалване.