О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4646

гр.София, 16.10.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдия Х. М. гр. дело №3925 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца А. П. Ч. срещу въззивно решение № 772 от 07.06.2023 год., постановено по в. гр. дело № 2374/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в, с което е потвърдено решение № 261636 от 16.05.2022 год., постановено по гр. дело № 11453/2020 год. по описа на СГС, І ГО, 18 с-в, с което са отхвърлени предявените от А. П. Ч. срещу Прокуратурата на Р. Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОЗОВ за заплащане на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2012 год. до окончателното й изплащане и сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.10.2012 год. до окончателното й изплащане, които се твърди да са търпени във връзка с ДП № 175/2012 год. по описа на ГД БОП.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че неправилно въззивният съд бил приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Р. Б. по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като в хода на досъдебното производство, образувано срещу неизвестен извършител, ищецът не бил третиран като заподозрян, респ. обвиняем и спрямо него не били осъществени процесуално-следствени действия от държавен орган, обосновани с подозрение, че е извършил престъпление. В случая действията на Прокуратурата били случай на т. нар. „мълчаливо обвинение“, т. е. такова по което липсвало формално привличане на лицето като обвиняем или в конкретния случай макар производството да не се водело срещу ищеца, то от съдържанието на жалбата и действията, предприети срещу него, това се подразбирало. Ищецът бил узнал за процесното досъдебно производство на 22.10.2012 год., когато по време на откритото съдебно заседание, проведено по воденото срещу него НОХД № 3585/2012 год. по описа на СГС, НО, 12 с-в, представител на прокуратурата поискал промяна на мярката му за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“, предвид данните за друго извършено от подсъдимия /ищеца/ престъпление.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Следва ли да се счита за предпоставка по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ наличието на повдигнато обвинение или за ангажиране на отговорността на държавата обуславящият факт е прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление?

2/ Когато досъдебното производство е образувано въз основа на жалба срещу конкретно лице, може ли да се направи обоснован извод, след извършване на процесуалните действия на Прокуратурата и прекратяване на досъдебното производство, че именно това лице е разследваното?

3/ При водено разследване от страна на прокуратурата срещу неизвестен извършител, което е прекратено поради недоказаност на обвинението, необходимо ли е, за да бъде изпълнена хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да се имат предвид съдържанието на всички извършени процесуални действия, а не само тези, които са свързани пряко с разследвания – какви въпроси са задавани по време на разпита на свидетелите, към кое лице са насочени, въпросите на разследващите органи очертават ли кръга на разследвания и др.?

4/ Длъжен ли е въззивният съд да формира своите изводи по съществото на спора, като обсъди всички събрани доказателства, доводите на страните и оплакванията на жалбоподателя.

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че първите три въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с Решение № 50009 от 08.02.2023 год. на ВКС по гр. дело № 932/2022 год., ІІІ г. о., Решение № 425 от 1.12.2015 год. на ВКС по гр. дело № 3143/2015 год., IV г. о., ГК и Решение № 341 от 5.10.2012 год. на ВКС по гр. дело № 1310/2011 год., IV г. о., ГК, а четвъртият въпрос – в противоречие с Решение № 173 от 03.01.2016 год. на ВКС по т. дело № 1689/2015 год., ІІ т. о., ТК, Решение № 212 от 01.02.2012 год. по т. дело № 1106/2010 год., ІІ т. о., ТК и Решение № 202 от 21.12.2013 год. на ВКС по т. дело № 866/2012 год., І т. о., ТК.

Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Р. Б. не е депозирал писмен отговор.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, а и установено въз основа на събраните доказателства, че ДП № 175/2012 год. по описа на ГД „БОП-МВР“, пр. пр. №8652/2012 год. по описа на СГП, било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 143 НК. С постановление от 25.06.2013 год. на прокурор при СГП, на основание чл. 199 и чл. 135, ал. 1 НПК, досъдебното производство било изпратено на СРП по компетентност, като били дадени указания, че при разследването следва да бъдат извършени процесуалноследствени действия за проверка на твърденията на М. С.-Я., като се разпитат посочените от нея лица, свидетели на инцидентите. С постановление от 10.07.2013 год. мл. прокурор при СРП констатирал, че от момента на образуване на производството е извършено едно единствено процесуално-следствено действие, а именно разпит в процесуално качество на свидетел на М. С.-Я.. На 12.03.2014 год. ищецът бил разпитан в качеството на свидетел по досъдебно производство ЗМ № 2357/2013 год. по описа на 06 РУП-СДВР, пр. пр. № 26756/2013 год. по описа на СРП. На 14.03.2014 год. била проведена очна ставка между ищеца в качеството му на свидетел и подателя на жалбата, въз основа на която било образувано досъдебното производство. С постановление от 17.11.2015 год. на прокурор при СРП досъдебно производство ЗМ № 2357/2013 год. по описа на 06 РУП-СДВР, пр. пр. № 26756/2013 год. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител, било прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.24, ал. 1, т. 1 НПК. С писмо от 01.02.2019 год. СРП уведомила ищеца, че не може да получи препис от постановлението за прекратяване, тъй като не фигурира в кръга лица, които следва да бъдат уведомени за приключване на воденото наказателно производство.

Въззивният съд е извел от правна страна, че притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Р. Б. вследствие на повдигане на незаконно обвинение, възниква при следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ на ищеца да е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Р. Б. за извършено от него престъпление; 2/ образуваното наказателно производство да бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 3/ подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4/ причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

Посочил, че в съдебната практика по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, вкл. редица решения на ЕСПЧ, постановени във връзка с тълкуването и прилагането на разпоредбите на Конвенцията – чл. 6, § 1, за начало на наказателното производство по обвинение в извършване на престъпление по смисъла на цитираната разпоредба се взема всяко официално уведомление до определено лице от страна на компетентен орган относно твърдение, че лицето е извършило престъпление. Т.е. трябва определено лице да бъде уведомено по официален начин, че срещу него има твърдение, че то е извършило престъпление, като във всеки конкретен случай е необходимо да се прецени конкретно какви действия са предприети спрямо лицето, дали същите са засегнали неговите права и законни интереси.

Като е изложил съображения, че процесното досъдебно производство е водено срещу неизвестен извършител, а не срещу ищеца, че няма твърдения и данни, че последният е бил уведомен от компетентните органи, че спрямо него е налице твърдение, че той е извършил престъпление, както и такива, че от страна на прокуратурата са предприети конкретни действия, с които по официален начин да е демонстрирано съществуването на обосновано предположение у разследващите органи за вина на ищеца – подадената от М. С.-Я. жалба не представлявала официално уведомяване на ищеца, ищецът не бил канен да дава обяснения като заподозряно лице, като участието му в производството било единствено в качеството на свидетел, проведената очна ставка била между свидетели и ищецът не бил третиран като заподозрян, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на Прокуратурата на РБ за обезщетяване на ищеца за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди – последните не са пряка последица от действията на Прокуратурата, поради което е и безпредметно обсъждането на събраните по делото доказателства /свидетелски показания/ за доказване на тези вреди.

За недоказано е счетено твърдението на ищеца, че досъдебното производство е било фактически водено срещу него, макар и образувано срещу неизвестен извършител, тъй като той бил призован да даде обяснения като свидетел, нямало обосновано подозрение за вина, не му били наложени някакъв вид ограничения, а и с действията си държавният орган не бил създал впечатление, че предполага вина; извършена била рутинна проверка по сигнал на частно лице.

Във връзка с релевираните във въззивната жалба на ищеца възражения, че образуваното досъдебно производство № 175/2012г. по описа на ГД „БОП“ е послужило като основание да бъде изменена мярката за неотклонение /от „парична гаранция“ в „задържане под стража“/ на ищеца по друго дело – НОХД № 3585/2012 год. по описа на СГС, НО, 12 с-в, по което същият е подсъдим, въззивният съд е приел, че те не се подкрепят от данните по делото, както и че извършени процесуални действия по друго дело са ирелевантни за предмета на спора. Дори и при наличие на причинна връзка така, както твърдял ищеца, то същата можело да бъде съобразена евентуално след приключване на това производството по НОХД № 3585/2012 год. по описа на СГС, НО, 12 с-в и то при евентуално наличие на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общата и допълнителната/ по отношение на въпроса по т. 1 от изложението, който обуславя въззивното решение, за проверка дали същият е бил разрешен от въззивния съд в съответствие с цитираната от касатора практика на ВКС, според която употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ /преди т. 2 ЗОДОВ/ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл; когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ /преди т. 2 ЗОДОВ/; лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно производство и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение; когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние.

По останалите въпроси съдът ще се произнесе с акта си по същество.

На основание чл. 18, ал. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5 лв.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 772 от 07.06.2023 год., постановено по в. гр. дело № 2374/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в.

УКАЗВА на касатора А. П. Ч. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 5 лв. и да представи доказателства за това, като при неизпълнение на тези указания касационното производство ще бъде прекратено.

След изпълнение на дадените указания, ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: