Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Дирекция”Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр. Б. против решение № 1322/06.08.2015г., постановено по адм. д. №2626/2014г. на Административен съд-Бургас, с което е отменен ревизионен акт № Р –20 – 1400794 – 091 – 01/10.10.2014г. на ТД на НАП-гр. Б., потвърден с решение №354/ 15.12.2014г. на директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр. Б., в частта за непризнато право на преотстъпване по чл. 189б ЗКПО на корпоративен данък за ревизираните 2010г., 2011 г., 2012г. и 2013 г., като е присъдил за жалбоподателя разноски в размер на 7 376, 37 лв. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърдението, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмена на решението на административния съд и вместо него, постановяване на друго такова, с което да отхвърли жалба срещу оспореният РА. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за всяка инстанция.

Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не взема становище.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, засегната от обжалвания съдебен акт, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

За да отмени оспорения РА първоинстанционният съд е приел, че след като няма доказателства за образувани изпълнителни производства за събиране на посочените вземания отразени в СД на жалбоподателя, следва да се приеме, че задълженията, макар и да...