Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касацонна жалба на Р. С. Д., от [населено място], чрез пълномощника му - адв.С. Х, против решение №4181/16.06.2016 г. по адм. дело №1794/2016 г. на Административен съд София-град с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът: директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/ при СО, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Георгиева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Р. С. Д., против Заповед №РА-30-08/07.01.2016 г. на директора на Д "ОбСК" при Столична община, като неоснователна. Според съда заповедта е законосъоразен административен акт, като издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. С оспорената заповед е наредено по отношение на Р. Д., като собственик и извършител, да премахне незаконен строеж:"Едноетажна жилищна сграда с идентификатор [номер] , находящ се в р-н "Красна поляна", кв. [ж к] , [населено място]
, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Съдът, след анализ на доказателствата е приел, че строежът представлява основна сграда за живеене, построена през 1975 г., към която е извършено пристрояване преди около 10-15 години, като основната сграда с пристройките представляват отделни три самостоятелни жилища, които не са свързани функционално, с отделни входове. Сградата като цяло представлява строеж, за който няма издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж /РС/, което го прави незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Според съда заповедта е издадена от компетентен орган, при условията на делегирани правомощия на кмета на СО, което прави заповедта валиден акт. Отхвърлил е оплакванията на оспорващия за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани със съставянето и връчването на КА №31/10.11.2015 г., както и че строежа е "търпим", на основание §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ / Д.в. бр. 82/2012 г./. Позовал се е на предвижданията на предходния РП, одобрен със заповед от 08.05.1987 г. и на сега действащия РП, одобрен с решение на СОС от 30.03.2001 г., по силата на които процесния строеж е недопустим, поради това, че по предходния план попада частично в трасето на улица, а по сегашния - изцяло в обхвата на същата улица, която е нереализирана. Съдът е приел, че строежът е нетърпим и към датата на първоначалното му изграждане -1975 г., тъй като тогава е попадал в неурегулиран терен, без възможност за застрояване. Отхвърлени са и оплакванията за наличие на временен статут на търпимост на строежа до реализиране на мероприятието по РП. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е оплакването на касатора за нищожност на заповедта, поради издаването й от некомпетентен орган. Споделят се правните изводи на съда за валидност на акта, издаден на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, при условията на делегирани правомощия от кмета на СО на директора на Д"ОбСК"-СО, видно от заповед от 05.12.2012 г. за делегация /стр. 19/.
Неоснователни са и останалите оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон.
Съдът, въз основа на цялостна преценка на доказателствата, вкл. и заключение на СТЕ, е извел законосъобразни правни изводи за наличие на незаконен строеж, извършен без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и РС, каквито се изискват съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, респ. чл. 55 от ЗТСУ отм. , Правилно е прието, че строежа като цяло /основна сграда и пристройки/ не е търпим в хипотезата на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, респ.§127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ / Д.в. бр. 82/2012 г./, поради неизпълнение на условието да е допустим по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му -1975 г. за основната сграда и 2001 г.- за пристройките. Незаконният строеж първоначално се е състоял от основна сграда, предназначена за живеене, извършен в неурегулирана към 1975 г. територия / виж заключение на СТЕ/. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ППЗТСУ / отм. в ред. Д.в. бр. 62/73 г. и Д.в. бр. 24/75 г./ в сила към датата на извършване на строежа -1975 г., такава сграда е била допустима за застрояване само в строителните граници на населеното място, но не и извън регулация. По аргумент от чл. 108, ал. 1 и сл. от ППЗТСУ отм. в същата ред. към 1975 г./ извън строителните граници на населените места е могло да се извършват само строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство, но не и строежи на граждани за жилищни нужди. Установено е още, че с РП на [ж к], одобрен със заповед от 08.05.1987 г., процесния строеж попада частично в трасето на бъдеща улица, а по сега действащия ПУП-ПР, одобрен с решение на СОС от 30.03.2001 г., строежа попада изцяло в трасето на тази бъдеща улица. Поради това законосъобразни са изводите на решаващия съд, че както основната сграда, така и пристройките, са нетърпим строеж, защото са недопустими по действащия към момента на извършването им подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, както и по ЗУТ, т. е не са налице условията на цитираните разпоредби на §16, ал. 1 ПРЗУТ и на §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, за търпимост.
Неоснователно се поддържа от касатора, че строежа е с временен статут на търпимост. респ. че има характер на временен строеж по чл. 49 от ЗУТ. Категорията "временен статут на търпимост" на строежите е непозната, както за ЗУТ, така и за ЗТСУ отм. , Категорията "временни строежи" по чл. 49, ал. 1 от ЗУТ е неприложима за случая, тъй като има предвид изграждането на временни строежи, от вида на посочените в чл. 50 от ЗУТ, след влизане в сила на ЗУТ / т. е след 31.03.2001 г./, по определена процедура, приключваща с одобряване на проекти и издаване на РС, в които изрично се вписват, че са при условията на чл. 49, ал. 1 и сл.ЗУТ - чл. 52, ал. 1 ЗУТ.Процесният строеж не отговаря на тези условия. Той се явява заварен от ЗУТ и за него е относима разпоредбата на чл. 53 ЗУТ, която допуска вътрешното му преустройство, ремонт и промяна предназначението, без изменение на външните очертания на сградата, каквото строителство не е извършвано от касатора след 2001 г. Неправилно е и позоваването на чл. 53а от ЗУТ, като относима към премахването на заварения строеж, т. е към изпълнението на заповедта, а не към самата заповед.
В крайна сметка дали има статут на временен строеж или не, това обстоятелство е правно ирелевантно към строежа - предмет на оспорената заповед, която е издадена на друго правно основание и при наличието на други предпоставки - чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, касаещи незаконен строеж.
Ето защо като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е налице незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
При този изход по спора основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от НЗПП, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК / ред. Д.в. бр. 8/2017 г./.
Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №4181/16.06.2016 г. постановено по адм. дело №1794/2016 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Р. С. Д., от гр. С., [улица], да заплати на Столична община, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лева. Решението не подлежи на обжалване.