Образувано е по молба на Изпълнителна дирекция по рибарство и аквакултури – гр. Б., чрез процесуалния представител, за отмяна на влязло в сила решение № 533 от 12.01.2016 г. по адм. дело № 669/2015 г. по описа на Административен съд В. Т, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Позовава се на открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за решаването на спора.

Ответната страна не изразява становище по искането за отмяна.

Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК е подадено е от надлежна страна и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Производството пред административния съд е по реда на чл. 268 от ДОПК. Образувано е по жалба, подадена от Изпълнителна дирекция по рибарство и аквакултури – гр. Б. против Решение по жалба срещу действията на публичен изпълнител № 198/10.09.2015 г. на директор дирекция „Контрол“, изпълняващ правомощията на директора на ТД на НАП В. Т, с което е оставена без уважение жалба вх. № 34044/03.09.2015 г. и е потвърдено Разпореждане за прекратяване на производството по принудителното изпълнение с изх. № 634 - 000003/18.08.2015 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП В. Т, офис Ловеч. Съдът е разгледал спора по същество и е приел, че предмет на принудително изпълнение е наказателното постановление, с което на Д. М. Д. е наложена глоба. Според съда НП е влязло в сила на 01.03.2011 г. Посочил е, че от тази дата започва да тече уредения в чл. 82, ал. 3 от ЗАНН тригодишния срок, който независимо от прекъсването или спирането на давността препятства изпълнението на административното наказание. Този срок е счетен за изтекъл на 01.03.2014 г., поради което съдът е приел, че публичният изпълнител правилно и законосъобразно е прекратил производството по принудителното събиране поради изтичане на давностния срок. Съдът е отбелязал, че чл. 82, ал. 4 от ЗАНН изключва разпоредбата на алинея 3, която не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство, но е намерил че същата не е приложима в настоящия. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата на Изпълнителна дирекция по рибарство и аквакултури – гр. Б..

Съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

С настоящото молителят е инициирал производство по реда на отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Позовали са се на наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването им не са могли да им бъдат известни. Към молбата е приложено писмо изх.№12-00-59#1/22.07.2016г. по описа на ЦУ на НАП, вх. №1200-10765/28.07.2016 по описа на ИАРА. Посоченото писмо представлява отговор на писмо регистрирано с вх.№12-00-59/27.01.2016г. в ЦУ на НАП, с което се отговаря на поставени въпроси от Изпълнителна дирекция по рибарство и аквакултури относно правните последици от промените в ДОПК. Писмото съдържа разяснения, едното от които е свързано с прилагането на чл. 82, ал. 4 вр. с чл. 82, ал. 1, б. а от ЗАНН.

Следва да се отбележи, че изложените от подателя на искането конкретни съображения в подкрепа на искането за отмяна, най-общо съставляват доводи за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, недопустими за разглеждане в настоящото производство. Решение, постановено в производство по реда на чл. 268 от ДОПК не подлежат на инстанционен контрол. Доводите, развити от подателя на искането за отмяна, са били наведени от него в качеството на жалбоподател в производството пред административния съд. По същество претенцията му представлява искане за преразглеждане на влязло в сила решение което не подлежи на обжалване по съображения за неправилност, което е недопустимо с оглед същността на производството за отмяна на влезли в сила решения.

Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.

Представеното писмо (кореспонденция между Изпълнителна дирекция по рибарство и аквакултури и НАП) не е от естество да разколебае фактическите изводи на съда по същество, проверени относно тяхната обоснованост с окончателното съдебно решение на административния съд, че давността по отношение на глобата наложена с наказателното постановление е изтекла по смисъла на чл. 82 от ЗАНН. Това означава, че приложеното към молбата за отмяна доказателство не е от съществено значение за делото, което е комулативното изискване по чл. 239, т. 1 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането за отмяна на Изпълнителна дирекция по рибарство и аквакултури – гр. Б., чрез процесуалния представител на решение № 533 от 12.01.2016 г. по адм. дело № 669/2015 г. по описа на Административен съд В. Т. РЕШЕНИЕТО е окончателно.