Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуален представител, против решение № 244 от 22.07.2016 г., постановено по адм. д. № 60/2016 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], е отменено Уведомително писмо с изх. № 01-6500/831 от 15.01.2016г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ В ЧАСТТА, с която е наложена финансова корекция в размер на 49 373, 80 лева относно 2 броя активи автомобил NISSAN Qashqai 2 WD, като е върната преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания и са присъдени разноски с оглед изхода на спора.
Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че нормата на чл. 181, ал. 2 от ППЗДвП е неотносима в случая. Автомобилите са регистрирани като товари, вероятно за целите на ДДС и неговото приспадане. В съответствие с чл. 9 от ППЗДвП тези автомобили не биха могли да се движат по пътищата на Р. Б превозвайки туристи. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че става въпрос за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендират се разноски за двете инстанции. В откритото съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по съображения подробно изложени в нея.
Ответникът по касационната жалба - [фирма] чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, за които представя списък.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна следното:
Между ДФ “Земеделие” и [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], е подписан Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 ”Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони, за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Договорът е сключен на 06.11.2014 г .Неразделна част от него са приложение № 1- Таблица за одобрените разходи по проект с ИД 08/311/00713 и приложение № 2 определящо Застрахователни рискове по видове застраховки в зависимост от инвестициите, обект на подпомагане. Съгласно прил. № 1 е одобрен разход за автомобили NISSAN Qashqai 2 WD- 2 броя. Размерът за разходите, за които се кандидатства е 70 534.00 лв. Одобрената субсидия е в размер на 49 373.80 лева. Посочен е доставчика [фирма]. На 03.02.2015г., към договора е сключен анекс, с който таблицата по прил. №1 се заличава и се създава нова таблица, в която няма промяна относно одобрените разходи за двата автомобила, тяхната марка, вид и доставчика. Последвали са и други анекси, които не променят параметрите на двата автомобила. На 14.10.2015 г., ползвателят подава до ДФЗ заявка за окончателно плащане. По повод заявлението са извършени проверки на място. Резултатите от проверката на двата автомобила са отбелязани в приложение №7 от проверката. За марка и модел е отбелязано NISSAN Qashqai 2 WD по документи, а според проверка на място NISSAN Qashqai. Регистрационните номера на двата автомобила съвпадат както по документи, така и според проверката на място. Отбелязано е, че транспортното средство е видимо ново и в експлоатация. В графата за съответствие е отбелязано “да” със забележка, че символите 2 WD в модела на транспортното средство се потвърждава от приложение към Приемо-предавателен протокол от 16.09.2015г. Отбелязано е също, че транспортните средства, обект на инвестицията са регистрирани за първи път в КАТ, след датата на подаване на заявлението за подпомагане. След проверката на място, от [фирма] са изискани документи. В отговор, на относно процесните автомобили се казва, че няма промяна на техническите параметри. Автомобилите ще бъдат използвани за целите, заложени в бизнес плана.Това, че са регистрирани като товарни е поради спазване на нормативните изисквания за регистрация на типа автомобили. На 15.01.2016 г. е издадено обжалваното уведомително писмо.
По делото е назначена Съдебна автотехническа експертиза, приета от съда като компетентно дадена и неоспорена от страните. От заключението й се установява, че автомобили марка NISSAN, модел Qashqai 1, 2 CVT Connect се произвеждат от 2007г. Моделът може да се характеризира като смес от SUV и компактен хечбек.Седалките са по-високи и създават усещане за сигурност. В автомобила са обособени 3 отделения-двигателно, пътнически салон и багажно. Пътническият салон е пригоден за превоз на 3 пътника + водача. Според вещото лице, това е товарен автомобил, конструиран на база на лек автомобил и функционално не се различава от него.
От правна страна, съдът е приел, че оспорваното писмо е административен акт подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, издадено е от компетентен орган, в предписаната писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби.
Съдът е посочил, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 от Наредба №30/11.08.2008г. на МЗХ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., допустими за финансово подпомагане са разходите за закупуване на пътни превозни средства за неземеделски дейности, пряко свързани с дейността, включително чрез финансов лизинг.
От заключението по назначената експертиза първоинстанционният съд е установил, че функционално процесните автомобилите могат да превозват пътници, тъй като е обособен пътнически салон, пригоден за превоз на 3 пътника + водача. Регистрацията им като товарни, не променя този факт, което се установява и от Свидетелствата им за регистрация. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, свидетелството за регистрация е по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, и се състои от две части, съдържащи данни за превозното средство и собственика, съгласно изискванията на Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства и Директива 2003 /127/ЕО на Комисията от 23 декември 2003 г. за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства (OB, L 010/29 от 16 януари 2004 г.). Съгласно цитираните директиви и одобреният образец, в свидетелството за регистрация се съдържат данни за броя места за сядане. За процесните ППС, те са 3+1. Ето защо, с тях може да се осъществяват екскурзии на гостите на комплекса, който е част от проекта. След като служители на фонда при извършената проверка са установили, че е налице съответствие, то последващото становище, основано единствено на регистрацията на автомобилите като товарни, не съответства на фактическото устройство на автомобила, който има обособен пътнически салон.
Съдът е преценил, че нормата на чл. 181, ал. 2 от ППЗДвП е неотносима към преценката, дали с процесните автомобили може да се извършва посочената в бизнес плана дейност “превоз на туристи”. В допълнение е отбелязано, че липсва унифицирано определение на товарен автомобил. То е различно в различните нормативни актове и зависи от обществените отношения, които се уреждат с тях. В Наредба № 30 от 11.08.2008г., с която се уреждат условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, липсва легално определение на товарен автомобил. ДФЗ следва да прецени, дали функционално процесните автомобили могат да извършват заявената дейност, а в случая автомобилите съдържат пътнически салон, с брой места 3+1, което е отбелязано в свидетелствата им за регистрация.
По изложените съображения съставът на АС Добрич е отменил процесното уведомително писмо в обжалваната му част, върнал е преписката на административния орган и е присъдил разноски с оглед изхода на спора.
Постановеното решение е правилно като краен резултат.
Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото не е предвидено друго в Регламент/ЕС/ № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане.
В случая оспорваното уведомително писмо е издадено при условията и по реда на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредбата), която е издадена на основание § 35, ал. 3 от Закон за изменение и допълнение на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ).
По изложените съображения, в настоящия случай не намира приложение ЗУСЕСИФ.
От представените по делото доказателства се установява, че [фирма], на 14.10.2015 г. е подал заявление за окончателно плащане по сключения между него и ДФЗ договор за отпускане на финансова помощ по мярката от 06.11.2014 г. при спазване изискванията на чл. 35, ал. 2 от Наредбата - заявката за окончателно плащане да е подадена след извършване на инвестицията, но не по-късно от 15 октомври 2015 г.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредбата, е извършена проверка на място, като за резултатите от проверката на транспортните средства е съставено Приложение № 7 към съставения контролен лист за извършената проверка, подписан от представител на ползвателя на 30.11.2015 г. В графата за съответствие е отбелязано “да” със забележка, че символите 2 WD в модела на транспортното средство се потвърждава от приложение към Приемо-предавателен протокол от 16.09.2015 г. Отбелязано е също, че транспортните средства, обект на инвестицията са регистрирани за първи път в КАТ, след датата на подаване на заявлението за подпомагане. Както в съставения контролен лист, така и в последвалите проверката докладни записки, служители на фонда са установили, че е налице съответствие по отношение на транспортните средства и липсват забележки за същите.
В съответствие с чл. 39, ал. 1 от Наредбата, Разплащателната агенция може да откаже изплащането на част или цялата помощ, когато: 1. установи нередовност на документите или непълнота или неяснота на заявените данни и посочените факти по реда на чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2; 2. установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба; 3. ползвателят на помощта не отстрани непълнотите и пропуските в срока по чл. 37, ал. 2; 4. приложи правилото по чл. 30 от Регламент (ЕО) № 65/2011; 5. се налага корекция във връзка с прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на минималната помощ за заявления за подпомагане, за финансирането на които са сключени договори за отпускане на финансова помощ до 30.06.2014 г.
В процесното УП не е посочено кое от цитираните по-горе правни основания намира приложение в случая. Непосочването на правно основание за издаване на акта от страна на административния орган ограничава възможността за упражняване на контрол върху същия, а и възможността за организиране на адекватна защита от страна на жалбоподателя, което само по себе си е основание за отмяна на обжалваното УП. Конкретното правно основание не може да бъде изведено и от посочените фактически основания, послужили за издаването на акта. За първи път в оспорваното УП, в нарушение на административнопроизводствените правила, административният орган е посочил, че са недопустими за субсидиране процесните два автомобила с оглед регистрацията им като товарни автомобили, установено от свидетелствата за регистрация, спрямо целите на инвестицията, заложена в бизнес плана, където е описано, че същите ще бъдат използвани за организиране на екскурзии на туристи. Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 181, ал. 2 от ППЗДвП. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, след като служители на фонда са установили, че е налице съответствие, то последващото становище, основано единствено на регистрацията на автомобилите като товарни, не съответства на фактическото устройство на автомобила, който има обособен пътнически салон.
Конкретната хипотеза не попада и в приложното поле на чл. 23, ал. 13 от Наредбата, където изрично са посочени недопустимите за подпомагане разходи. Както правилно е посочил съдът, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 от Наредбата, допустими за финансово подпомагане са разходите за закупуване на пътни превозни средства за неземеделски дейности, пряко свързани с дейността, включително чрез финансов лизинг.
Неправилно първоинстанционният съд е допуснал съдебно техническа експертиза по въпроси, за отговора на които по делото са приети официални документи, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. В представените по делото Свидетелства за регистрация на процесните автомобили изрично е посочен брой места за сядане плюс мястото на водача 3+1, т. е. по категоричен начин се установява, че тези автомобили могат да превозват пътници. Регистрацията им като товарни, не променя този факт. Правилно съдът е посочил, че цитираната от административния орган норма на чл. 181, ал. 2 от ППЗДвП е неотносима към предмета на настоящия спор, доколкото се установява по категоричен начин, че с процесните автомобили може да се извършва посочената в бизнес плана дейност „превоз на туристи”. Останалите доводи на касатора аргументирани с норми от други нормативни актове са неотносими към предмета на настоящия правен спор.
Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, предвид чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 228 АПК е основателно и доказано. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 09.02.2017 г., в който изрично е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева е платено в брой, като договорът служи като разписка за платената сума.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 244 от 22.07.2016 г., постановено по адм. д.№ 60/2016 г. по описа на Административен съд - Добрич.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие” да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.