Образувано е по касационна жалба на В. Й. Д., гр. [населено място], чрез проц. представител адв. Л. А. Ц, против решение № 1207/23.06.2016 г., постановено по адм. д. № 994/2015 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Й. Д. против заповед № 1048/30.04.2015 г. на директора на дирекция "Строителство" при община Б., с която е разпоредено премахването на незаконен сроеж "Основен ремонт на част от покрив, разширяване на съществуваща капандура с приобщаването й към самостоятелен обект с идентификатор [номер] по КККР на [населено място]", находящ се в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на ЦГЧ, [населено място], с административен адрес гр. [населено място], [улица]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и кореспондира с всички материали по делото.

Безспорно установено е в хода на административното и съдебното производство, вкл. и чрез СТЕ, че процесното строителство е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е осъществен без строителни книжа - за него няма издадено разрешително за строеж. Правилен е изводът на съда, че извършените СМР не представляват текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ЗУТ, нито е била налице аварийна необходимост от тях. Съдът се е обосновал и със заключението на вещото лице относно вида на извършените СМР, а именно основен ремонт, подменени са конструктивни елементи, за които се иска строително разрешение. Не е налице и съгласие на съсобствениците в сградата, тъй като е засегната конструкцията на покрива и е извършено приобщаване на част от покрива, който е обща част и съсобствениците са заинтересувани.

Събраните доказателства, за времето на извършване на строежа сочат, че за него не са относими разпоредбите на § 16 от ЗУТ и § 127 от ПЗР ЗИДЗУТ.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и своевременно направеното искане жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника Д. Х. Г., гр. [населено място], ул. А." № 20, ет. 1 сумата 500 лв и на Р. Б. Т. и Г. Д. К., гр. [населено място], [улица] сумата 600 лева - разноски за адвокатски хонорар, доказани с представените по делото договори за правна защита и съдействие.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1207/23.06.2016 г., постановено по адм. д. № 994/2015 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА В. Й. Д. да заплати на Д. Х. Г., гр. [населено място], [адрес] сумата 500 (петстотин) лева и на Р. Б. Т. и Г. Д. К., гр. [населено място], [улица] сумата 600 (шестстотин) лева - разноски за адвокатски хонорар. РЕШЕНИЕТО е окончателно.