Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. Г., жив. в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 1103/08.06.2016 г. по адм. д. № 2042/2015 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му против Заповед № 3388зз-391/19.10.2015 г. за полицейско задържане на лице, издадена от инспектор в сектор „КП“ при 5-то РУ-Бургас на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) /ЗМВР/.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди че, в заповедта за задържане липсват конкретни факти и информация, а само се посочват приложимите законови разпоредби, а именно чл. 354а, ал. 3 от НК. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендира се адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба – полицейски орган при 05 РУ - Бургас - Ж. К. Ж., чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на заплатеното от него адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна АС – Бургас е приел, че предмет на оспорване е Заповед рег. №3388зз-391/19.10.2015 г. за полицейско задържане на лице, издадена от инспектор в Сектор „КП“ при Пето районно управление – Бургас, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, във връзка с чл. 354а, ал....