О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 29

гр. София, 10.01.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №609 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. И. И., чрез адв.Д. срещу решение №266 от 16.11.2018г. по в. т.д. №459/2018г. на Апелативен съд - Варна, с което се потвърждава решение №415 от 28.05.2018г., постановено по т. д.№1591/2017г. на Окръжен съд-Варна. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от Д. И. И. срещу „У. Б“ АД и „Птицекланица“ АД /н/ иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 120 и чл. 151 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците, че към 11.11.2016г. вземането на „У. Б“ АД в размер от 40 000 евро /част от главница по договор за банков кредит №2/23.10.2006г./ е било погасено по давност по отношение на ипотекарния длъжник Д. И. И., поради което е било погасено по давност ипотечното право на банката и възможността й да реализира правата си по ипотеката, учредена с нотариален акт №176, том 15, рег.№20484, дело №2801/02.11.2006г. на нотариус Ю. Д., рег.№160 в НК по отношение на описания недвижим имот.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че е необоснован изводът на въззивния съд за неприложимост на чл. 151 и чл. 120 ЗЗД по отношение на ипотекарния кредитор. Излага доводи, че ипотекарният...