ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17

гр. София, 10.01.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВАпри участието на секретаря

изслуша докладваното от съдия Г. И т. д. № 2236 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С. И. С. и М. И. Р. чрез адв. Д. Б. Д. обжалват решение № 951 от 23.04.2019 г. по в. гр. д. 4705/18 г., Апелативен съд – [населено място], с което е отменено решение на СГС от 21.5.2018 г. по гр. д. 4334/16 г. в частта, с която исковете на касаторите на основание чл. 226 от КЗ отм за заплащане обезщетение за неимуществени вреди са уважени за разликата над 40 000 лв до 50 000 лв за всеки един от тях и вместо това решение, Софийски апелативен съд е отхвърлил исковете за разликата над 40 000 лв до присъдените 50 000 лв. и е отменено в частта относно обезщетението по чл. 86 от ЗЗД като са отхвърлени исковете за разликата над присъдените 6 332, 94 лв до 7 917, 54 лв.

Счита, че решението е неправилно по отношение определения размер на съпричиняване. Позовава се на константната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. По отношение размера на съпричиняване счита, че е налице основание за допускане на касационното обжалване, визирано в чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК поради това, че е постановено и обжалвано решение е в противоречие с разрешенията в задължителната и константна практика на Върховния касационен съд, изразена в ППВС № 17/63 г.; решение № 99 от 08.10.2013 г. по т....