О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр. София, 13.01.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: В. М.
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 678 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4010 от 19.07.2023г. на Софийски градски съд постановено по гр. д. № 15161/2021г., с което е потвърдено решение № 20093580 от 22.02.2021г. по гр. д. № 74590/2017г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Б. И. срещу Н. И. И. искове с правно основание чл. 75 и чл. 76 от ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ дворно място от 660 кв. м., съставляващ парцел *, за който е отреден имот с пл. № * от кв. 49 по плана на [населено място], кв. В. съгласно нотариален акт за продажба № 179, т. ХХХ, д. № 4757/77г., понастоящем поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта, с площ 760 кв. м., заедно с: еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор **** по КК, със застроена площ 116 кв. м., състояща се от: полуподземен етаж, първи жилищен етаж и втори жилищен етаж; гараж и ателиета с идентификатор ****, на калкан с горепосочената жилищна сграда, с предназначение: сграда със смесено предназначение, със застроена площ от 65 кв. м., състояща се от: гараж на приземния етаж и ателиета на втори етаж, съвместно на двамата, поради отстраняването им от него по насилствен начин, а по отношение на С. Б. И. и по скрит начин, чрез протокол за въвод във владение от 20.04.2017г. по изп. дело № 20158390400355 на ЧСИ И. М.-К..
Касационната жалба е подадена от ищцата С. Б. И. чрез пълномощника адв. А. Д.. Поддържа се, че решението е недопустимо или евентуално неправилно. Недопустимостта на обжалвания акт обосновава с недопустимо произнасяне на първоинстанционния съд, който е променил предмета на делото и вместо владелчески иск е разгледал такъв за законосъобразност на действията на ЧСИ при въвода във владение в процесния имот на 20.04.2017г. срещу длъжника по изпълнително дело, който не е страна по настоящето дело. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване наред с недопустимостта на решението се изтъква неговата очевидна неправилност, както и постановяването му в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по материалноправни и процесуалноправни въпроси, а именно: 1/ Длъжен ли е въззивния съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора факти, както и за начина, по който следва да бъдат обсъдени и преценени свидетелските показания; 2/ Какво е значението и доказателствената стойност на документ за самоличност относно вписаните в документа данни за постоянен адрес на легитимиращия се субект и по-точно: доказателствената сила на протоколите на ЧСИ имат ли предимство пред материалната доказателствена сила на документа за самоличност; 3/ Когато за пазач на недвижим имот е назначен не длъжникът, а трето лице, счита ли се, че всички други живеещи в имота лица (владелци на собствено основание) са уведомени за изпълнителното производство и изпълнителните действия, респективно законосъобразни ли са действията на ЧСИ след описа, ако не уведомява за тях действителните владелци на имота; 4/ Законосъобразен ли е въвод в недвижим имот, ако владеещото имота лице е предявило иск за собственост и е уведомило ЧСИ за това, но въпреки всичко е било отстранено от имота в нарушение на чл.498, ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба и по иска Н. И. И., чрез адв. Л. И., изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Отделно поддържа, че на основание чл. 359 ГПК и с оглед на заведения през 2022г. ревандикационен иск от ищцата против него (гр. д. № 2066/2022г. на СГС) настоящият владелчески иск се явява недопустим. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявени са от С. Б. И. и Р. М. И. искове с правно основание чл. 75 и чл. 76 ЗС за предаване на владението върху процесния имот поради отстраняването им от него по насилствен начин, а по отношение на С. Б. И. и по скрит начин. Твърдението на ищците е дворното място е закупено през 1977г. от Р. М. И., починал 2005г, (съпруг на ищцата С. и дядо на ищеца Р.); в имота са изградени посочените сгради, като ищцата С. живее в жилищната сграда от построяването, а Р. И. - от раждането си през 1987г. На 27.02.2017г. имотът е възложен от ЧСИ И. М.-К. на ответника Н. И. И., без да бъдат уведоми ищците. На 20.04.2017г. ответникът е въведен във владение и съответно е отнето владението на ищците, като в този ден С. И. не се е намирала в имота, а Р. И. е отстранен, въпреки възраженията му. Затова се поддържа, че владението е отнето чрез незаконосъобразен въвод, което е основание за възстановяването му съгласно чл. 75 ЗС; по отношение на С. И. се поддържа и хипотезата на чл. 76 ЗС, тъй като тя била на посещение при сестра си в [населено място] и отнемането на владението е осъществено по скрит начин.
Първоинстанционният съд с оглед събраните писмени и гласни доказателства, включително съдържащите се в приложеното изпълнително дело на ЧСИ И. М.-К., е приел, че принудителното изпълнение върху процесния имот е реализирано при спазване на законовите предпоставки за това и владението е отнето законосъобразно. Не е налице насилствено отнемане на владението или по скрит начин. Ищците са били уведомени за предстоящия въвод във владение още към момента, в който имотът е описан и ищецът Р. И. е предявил иск за собственост. Въпреки направените при въвода възражения от него не е била подадена жалба и не било поискано спиране на изпълнението. По тези съображения районният съд е приел предявените искове за неоснователни.
Въззивна жалба е подадена от С. И., а Р. И. се е присъединил към нея. Въззивният съд е достигнал до същия извод. Приел е за неоснователни доводите за недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск. Посочил е, че с определението по чл. 140 ГПК исковете са квалифицирани от съда като такива по чл. 75 и чл. 76 ЗС и с диспозитива на решението са отхвърлени исковете именно съобразно посочената правна квалификация. В мотивите е обсъждана законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, но това не означава, че е извършено произнасяне по непредявен иск, доколкото с оглед разпоредбата на чл. 358 от ГПК при разглеждане на иск за защита и възстановяване на нарушено владение съдът проверява и законосъобразността на извършените действия.
Въззивният съд е посочил, че основателността на иска е поставена в зависимост от доказването дали ищците са били владелци на имота в продължение на шест месеца и дали владението е нарушено посредством въвод във владение, който е незаконосъобразен. Съдът посочил, че според чл. 358 ГПК когато владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или друг държавен орган, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно на извършените действия, независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани. В такава хипотеза владелецът може да се защитава с владелчески иск само ако е установил владението си преди предявяване на иска, по който е постановено решението, което се изпълнява. В случая искът е предявен в преклузивния шестмесечен срок, доколкото не е спорно, че нарушението на владението е извършено на 20.04.2017г., а исковата молба е подадена на 19.10.2017г. По отношение доказването на фактическата власт на ищците съдът е ценил нотариалния акт от 1977г., с който от Р. М. И. (починал 2005г. и наследен от съпруга С. Б.-И. и синове М. Р. И. и Ю. Р. И.) е придобито дворното място, както показанията на свидетеля Г. Ж. И., който заявява, че С. и Р. живеят в къщата откакто тя е построена; свидетелят сочи, че Р. е не е бил уведомен за действията на ЧСИ за отстраняване от имота през април 2017г., а София не е била там.
Установено е от писмените доказателства, че към 2000г. процесният имот - дворно място и сгради е бил собственост на М. Р. И. и съпругата му П. Т. И., които през посочената година са го продали на В. А. Г.. Следват още две разпоредителни сделки и през 2015г. последният приобретател „ТМ Транс 12“ ЕООД го е ипотекирал за обезпечаване на задължение към „Маршал кредит груп“ ООД. В полза на последното дружество е издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение - 100 000 евро главница, плюс такси и разноски; издаден е изпълнителен лист на 08.07.2015г. По молба на взискателя „Маршал кредит груп“ ООД е образувано изпълнително дело № 20158390400359 на ЧСИ И. К., при което изпълнението е насочено върху ипотекирания недвижимия имот, собственост на длъжника „ТМ Транс 12“ ЕООД. На 21.07.2015г. е наложена възбрана от съдебния изпълнител върху поземления имот и двете сгради; на 13.08.2015г. е извършен опис, като е отразено, че в имота е намерено трето лице - М. Р. И., който е заявил, че претендира самостоятелни права върху имота; той е определен за пазач. В периода от септември 2015г. до декември 2016г. са насрочвани седем публични продани, които не са извършени, но за всички е поставяно обявление на имота. Последната осма продан е за периода 06.01.2017г. до 06.02.2017г. и за нея са постъпили наддавателни предложения; М. Р. И. като пазач е бил уведомен да осигурява достъп до имота за оглед. На 07.02.2017г. ответникът Н. И. И. е обявен за купувач на процесните имоти и на 27.02.2017г. с постановление на съдебния изпълнител имотите са му възложени. На 22.03.2017г. Р. М. И. е заявил пред ЧСИ, че той и близките му обитават жилищния имот и не са били уведомени за проданта, нито че трябва да освободят имота. С молба от 24.03.2017г. М. Р. И. е уведомил съдебния изпълнител, че е предявил иск за собственост относно възложените на Н. И. имоти. На 20.04.2017 г. Н. И. И. е въведен във владение, като в протокола е отразено, че в имота е намерен Р. И., който заявил, че живее в него.
Преценявайки тези доказателства въззивният съд е намерил, че ищците не са установили упражняване на фактическа власт върху имота шест месеца, преди издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, който е послужил като основание за образуване на изпълнителното дело, по което е извършен процесния въвод във владение. От удостоверяванията на съдебния изпълнител, направени при описа на недвижимия имот, както и във връзка с действията по осигуряване на достъп до имота, е видно, че в имота по време на изпълнителните действия се е намирал М. Р. И. и неговата съпруга, които са се разпоредили с имота през 2000г.; ищецът Р. И. е намерен в имота едва при въвода. Въводът във владение на купувача по приключената публична продан е осъществен въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на имота, върху който е насочено принудителното изпълнение за задължения на „ТМ Транс 12“ ЕООД. Проведени са седем публични продани, като при всяка от тях на имота е поставяно уведомление и по този начин обитаващите имота са известени за осъществяваните принудителни действия. Наред с това, съдебният изпълнител не дължи уведомяване на лица, които не участват в производството; за действията, свързани с осъществяване на публичната продан е уведомено и назначеното като пазач лице - М. Р. И., което също е заявявало самостоятелни права пред ЧСИ. При тези обстоятелства, съдът е приел за неоснователни доводите на С. И., че съдебният изпълнител е отнел владението по скрит начин, тъй като не я бил уведомил. Съдебният изпълнител е изпълнил задължението си да обяви проданта при спазване на правилата, предвидени в чл. 487, ал. 2 ГПК.
Ищецът Р. И. не е обжалвал въззивното решение и спрямо него то е влязло в сила.
При преценка на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, счита че такива не са налице.
На първо място, липсва съмнение относно допустимостта на решението и на предявения иск с оглед наведените доводи за произнасяне по непредявен иск. Съдът се е произнесъл по исковете, с които е бил сезиран, а именно за защита на нарушеното владение на ищците. Вярно е, че по същество е извършена преценка за законосъобразността на извършените от съдебния изпълнител действия, но такова е изискването на чл. 358 ГПК, приложимо в конкретната хипотеза.
Не могат да се възприемат и доводите на ответника по жалбата за недопустимост на предявения владелчески иск, породена от предявяването на иск за собственост от ищцата против ответника по гр. д. №2066/2022г. на Софийски градски съд. Разпоредбата на чл. 359 ГРК визира недопустимост да бъде предявен иск за защита на владението върху един имот, ако вече е предявен иск за собственост на същия имот срещу същия ответник. В настоящия случай първо са предявени исковете за защита на владението по чл. 75 и 76 ЗС, а едва по-късно е предявен иск за собственост. Затова не е налице визираната от закона обусловеност. В същия смисъл е Решение № 38 от 05.06.2020г. по гр. д. № 2660/2019 г. на І г. о.
Обжалваният акт не страда от очевидна неправилност. Тази квалифицирана форма на неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на съдебен акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, допуснати са нарушения на основополагащи правни принципи, на логически или опитни правила. В обжалвания акт такива тежки нарушения не се съзират.
По поставените правни въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК също не се разкрива основание за достъп до касационен контрол.
Първият въпрос е за задължението на съда да прецени доказателствата по делото, становищата и доводите на страните, релевантните за спора факти, включително както и за начина, по който следва да бъдат ценени свидетелските показания. Въпросът е обоснован с оплаквания, че липсва обективен и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, а показанията на свидетелите, доказващи осъществяването на непрекъснато владение шест и повече месеца преди отнемането на имота, са напълно игнорирани; изтъква се вътрешна противоречивост на мотивите. Не се разкрива противоречие със сочената практика на Върховния касационен съд - Решение № 231 от 01.11.2016г. по гр. д. № 1614/2016г. на ІІІ г. о., Решение № 30 от 12.06.2018 г. по гр. д. № 5036/2016г. на І г. о. и др. Обжалваното решение отговаря на изискванията съдебният акт да съдържа преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, както и да бъдат направени от въззивния съд самостоятелни фактически и правни изводи. Мотивите на решението отразяват самостоятелна правораздавателна дейност на въззивния съд като инстанция по съществото на спора. Съдът е дал отговор на доводите в жалбата и е изложил ясни аргументи защо счита за недоказано владението на жалбоподателката, датиращо най-малко шест месеца преди издаване на заповедта за изпълнение.
Вторият въпрос е за доказателствената стойност на документа за самоличност и вписания в него постоянен адрес. Съдът не е давал отговор на тази въпрос и не е обсъждал събраните данни, че адресът на имота е посочен в личните карти на двамата ищци. Въпросът не и обуславящ за изхода на спора, тъй като адресът в документа за самоличност не съставлява доказателство за фактическо състояние, каквото е владението.
Третият въпрос, свързан с определянето на пазач на имота по чл. 486 ГПК, също не е обуславящ изхода на спора. Сочената от касатора съдебна практика касае правилата за назначаване на пазач (решение № 60243 от 14 12.2021г. по гр. д. № 3863/2021г., III г. о. и Решение № 47 от 26.02.2018г. по гр. д. № 69/2018г. на III г. о.), но е неотносима към предмета на настоящия спор, защото няма отношение отнемането на владението в резултат на въвод във владение след проведена публична продан. В решението съдът не е правил извод, че поради назначаването на М. И. за пазач, то всички живущи са били уведомени за провежданото изпълнение. Изводът за знание е направен въз основа на факта, че за всяка от осемте продани са залепвани уведомления на място и по този начин живущите са известени за случващото се.
Четвъртият въпрос, формулиран от касатора, е свързан със законосъобразността на въвода в недвижим имот, ако владеещото лице е предявило иск за собственост и е уведомило за това ЧСИ, но въпреки това е било отстранено, в нарушение на чл. 498, ал.2 ГПК. В случая няма данни ищцата да е намерена в имота, да е завела иск за собственост и да е искала спиране на въвода. Изложените от нея аргументи са за предявен иск за собственост от страна на Р. И., но в тази част те представляват упражняване на чуждо право. (Налице са данни, че този иск за собственост е отхвърлен с влязло в сила решение). Не е ясно и в какво точно се изразява твърдяното противоречие с Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК на ВКС, което има за предмет позоваването на придобивната давност. Следва да се държи сметка, че с предявените от двамата ищци искове се твърди съвладение. В такава хипотеза двата признака на владението трябва да са налице спрямо всеки от владелците и за всеки от тях владението произвежда самостоятелно действие. Когато един имот се обитава от няколко лица в роднинска връзка (каквито са двамата ищци и назначеният за пазач М. И.), които се позовават на владение, е нужно да се прецени въз основа на конкретните фактически обстоятелства дали всеки от тях осъществява владение, така че да е налице съвладение (Решение № 124 от 05.11.2018г. по гр. д. № 3569/2017г. на ІІ г. о.). Такава преценка е извършена от въззивния съд.
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4010 от 19.07.2023г. на Софийски градски съд постановено по гр. д. № 15161/2021г. по касационната жалба на С. Б. И. от [населено място].
ОСЪЖДА С. Б. И., ЕГН [ЕГН] да заплати на невен И. И., ЕГН [ЕГН] сумата 2500 /две и петстотин/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: