О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 93

София, 13.01.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия В. М. гр. д. № 658 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 371 от 12.10.2023 г. по гр. д. № 443/2023г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 415 от 20.04.2023г. по гр. д. № 240/2022 г. на Районен съд-Перник. С последното са отхвърлени предявените от В. Б. В. срещу Й. П. Й. иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността на основание покупко-продажба или давностно владение и предаване владението върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. П., с адрес на поземления имот:с. Д., местност „В.“, с площ от 368 кв. м, трайно предназначение на територията:земеделска, начин на трайно ползване: ливада, номер по предходен план: *, както и иск по чл. 109 ЗС за премахване на изградената ограда, която препятства достъпа до имота.

Касационната жалба е подадена от ищеца по иска В. Б. В. чрез адв. Ц.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни факти намира за установени и кои намира за недоказани. Наведен е довод, че от решението не става ясно на кои точно доказателства се основава; не са обсъдени приетите експертизи; не са обсъдени наведените възражения по отношение липсата на основание на упражняваното от ответника владение; необоснован е изводът, че придобитият от ответника имот е бил собственост на „МТК Перник“ ЕООД; необоснован е изводът, че върху имота е реализирано мероприятие - изграждане на сграда. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК спрямо въпросите: 1/ допуснато ли е процесуално нарушение от въззивния съд, ако реализираното мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ е установено само със свидетелски показания; 2/ необходимо ли е за доказване на реализирано мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ да бъдат представени писмени доказателства.

Ответникът по жалбата Й. П. Й. заявява становище за недопускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Предявен е ревандикационен иск за собственост на ливада с площ 368 кв. м. и негаторен иск за премахване на ограда, която пречи на достъпа до имота. Въззивният съд е намерил за безспорно, че процесният имот с идентификатор *** с площ от 368 кв. м. е бил масовизиран и че е постановено решение от 1995г. на ОСЗ-Перник за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С. Л. П.-К. С нотариален акт от 2021г. наследниците са продали имота на ищеца В. В..

Ответникът от своя страна се легитимира като собственик с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 06.08.2021г. на поземлен имот с площ от 2500 кв. м., находящ се в [населено място], придобит от от ипотекарния длъжник „МТК Перник“ ЕООД, в границите на който имот според техническата експертиза попада почти изцяло спорният имот от 368 кв. м. Установено е, че „МТК Перник“ ЕООД е правоприемник на ДФ „МТК Перник“, а последната е правоприемник на Машинно-тракторна станция - Перник. Спорът е концентриран върху това дали е реализирано в процесния имот мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ вр. § 1в от ППЗСПЗЗ, свързан ли е имотът функционално с такова мероприятие, което съставлява пречка за реституиране на имота в полза на наследниците на правоимащото лице към датата на колективизацията и съответно - законосъобразно ли е решението на ОСЗ-Перник за възстановяване на собствеността.

Съдът е приел за установено от заключенията на вещото лице, че в имота, предмет на постановлението за възлагане, преди влизането в сила на ЗСПЗЗ е изграден типичен за всяко едно ТКЗС навес за земеделски машини („бригаден стан“) със застроена площ от 480 кв. м, състоящ се от стоманена конструкция върху бетонни основи; по границите на целия имот с площ от 2500 кв. м. е налице ограда, като в североизточната му част (където попада спорния имот с идентификатор ***) е изграден пропускателен пункт. Изнесеното от вещото лице кореспондира и с показанията на свидетеля В. П. В., който сочи, че навесът и пропускателният пункт (КПП, „пазачница“) са изградени в периода 1986-1987г. от Машинно-тракторна станция-Перник за нуждите на същата, която е била част от ТКЗС, както и че още тогава целият имот от 2500 кв. м. е застлан с настилка от натрошен камък с дълбочина 40-50 см. и е бил ограден, за да се използва по предназначение за паркиране на тежка земеделска техника. Съдът е констатирал, че липсват доказателства, които противоречат на горното. Затова е направил несъмнен извод, че процесният имот с идентификатор 23251.17.278 попада върху друг с площ от 2500 кв. м, в който са изградени постройки и е реализирано мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ вр. § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Спорният имот е функционално свързан с изградения навес; ограден е и е застлан заедно с останалата площ на големия имот с настилка, по която да преминава земеделска техника, а също така именно в неговите граници е построен контролно-пропускателен пункт за целия обект. Това се явява пречка за реституирането му на правоимащото към датата на колективизацията лице или на неговите наследници. По тези съображения е възприет извода на първата инстанция, направен при проверка по чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, че решението на ОСЗ-Перник от 1995г. е постановено в нарушение на закона. Праводателите на ищеца - наследниците на С. Л. П.-К. не са придобили процесния имот по наследство и земеделска реституция и не са могли да прехвърлят правото на собственост на ищеца.

Евентуалното основание на ищеца за придобиване на имота по давност съдът също е отрекъл. Твърдението в исковата молба е, че е упражнявано владение чрез разполагането на пчелни кошери. Свидетелите и на двете страни сочат, че преди няколко години (между три и пет) ищецът действително е започнал отглеждането на пчелни кошери в района. Според свидетелските показания, вкл. на доведените от ищеца свидетели, тези кошери обаче са разположени извън защрихования с червен цвят процесен имот в предявената на свидетелите скица, изготвена от вещото лице. (Свидетелите сочат, че ищецът притежава и други имоти в района). Поради това съдът е намерил за недоказано ищецът или неговите праводатели да са придобили спорния имот чрез давностно владение по чл. 79 ЗС.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Второ гражданско отделение намира следното:

Правния въпрос за обсъждане на доказателствата е обуславящ, но не е разрешен в отклонение с посочената практика на Върховния касационен съд. Изложените от Окръжен съд-Перник мотиви са концентрирани по спорните въпроси и обхващат всички значими за спора обстоятелства. Съдът достатъчно ясно е посочил въз основа на кои доказателства прави изводите си. Несъгласието на касатора с тези изводи не представлява основание за допускане на касационно обжалване. Не кореспондират с мотивите на съда доводите, че не са обсъдени заключенията на вещото лице и че от решението не става ясно на кои точно доказателства се основава. Съдът изрично е обсъдил приетите експертизи (те са едно основно и две допълнителни заключения) и е базирал изводите си на тях. Имотът, придобит от ответника, е идентифициран по несъмнен начин от вещото лице и при това положение са без значение твърденията на касатора, че този имот не е нанесен в нито един план, който да е одобрен. Що се отнася до оспорената обоснованост на извода, че придобитият от ответника имот е бил собственост на „МТК Перник“ ЕООД, то въззивният съд е приел, че по това не се спори и не е излагал конкретни мотиви. Подробни съображения в тази насока се съдържат в първоинстанционното решение. С направения извод, че е налице реализирано мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ, което е пречка за възстановяване на собствеността, решаващият съд е отрекъл легитимацията на ищеца. При това положение не е определящо за изхода на спора дали праводателят на ответника е бил собственик. По отношение на осъществяването на мероприятието върху имота съдът е изложил мотиви защо счита, че такова е налице. Правилността на този извод не може да бъде преценявана в производството по чл. 288 ГПК. Ето защо, следва да се откаже допускане на касационно обжалване по този процесуален въпрос.

Посочените в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК правни въпроси също не обуславят достъп до касационен контрол. Те се свеждат до това дали реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ може да бъде установявано със свидетелски показания или са нужни писмени доказателства. Касаторът не е обосновал защо счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Вярно е, че за да приеме, че върху спорния имот е осъществено мероприятие по чл.10б ЗСПЗЗ съдът е ценил показанията на свидетеля В., които обаче се подкрепят и от показанията на свидетеля Г., като същевременно ги е съпоставил с констатациите на техническата експертиза относно за състоянието на имота. Липсва законово изискване доказването в такъв случай да се извършва с писмени доказателства и затова извършената от съда съвкупна преценка на гласните доказателства и на експертизата е достатъчна за обосноваността на направения извод.

Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.

Ответникът не е направил разноски и такива не му се присъждат.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 371 от 12.10.2023г. по гр. д. № 443/2023г. на Пернишки окръжен съд по касационната жалба В. Б. В..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.