Р Е Ш Е Н И Е

№ 375

гр. София, 21 октомври 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. Х.

ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА

и в присъствието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ

изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

н. д. № 1126/2014г.

Производството е образувано по искане на осъдения А. Г. за възобновяване на нчд №1149/2013г., по описа на Районен съд /РС/ - Перник и на внчд №59/2014г. на Пернишки окръжен съд /ОС/, на основание чл. 425, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на обявения по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК и придобил юридически стабилитет съдебен акт, с който решаващият орган е постановил изтърпяване, при условията на чл. 70, ал. 7 от НК, на неизтърпяната част от наложеното с присъда №417 от 31.03.1998г., по нохд №417/1997г. на Софийски военен съд, наказание, в размер на 4 /четири/ години, 11/единадесет/ месеца и 1/един/ ден, от изтърпяването на което е бил предсрочно освободен, с определение по чнд №389/2006г. на ОС-Кюстендил.

Поставя се акцент на неправилната интерпретация на материалната норма на чл. 70, ал. 7 от НК, изискваща наложителност от изтърпяване на санкцията при предсрочно освобождаване по чл. 70, ал. 1 от НК, при извършено в изпитателния срок умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода, а не пробация, на каквото наложено наказание сочи конкретиката в разглеждания казус.

Обръща се внимание и на обстоятелството, че към момента на депозиране на предложението на Районна прокуратура-Перник по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК /15.07.2013г./ изтърпяването на определените със споразумения по нохд №299/2007г. на Пернишки РС и по нохд №350/2009г., по описа на РС-Самоков санкции - пробация, са погасени от абсолютната давност по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК.

В съдебно заседание на 14.10.2014 година, А. Г. и неговият упълномощен защитник поддържат подаденото искане.

Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на атакувания и влязъл в сила акт.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на осъществения извънреден контрол, взе предвид следното:

С определение от 21.02.2014г., обявено по нчд №1149/2013г., в производство по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, Пернишки РС е постановил изтърпяване, на основание чл. 70, ал. 7, изр. 1, пр. 1 от НК, на неизтърпяната част от наложеното с присъда №417 от 31.03.1998г., по нохд №417/1997г. на Софийски военен съд, изменена с решение №372 от 15.10.1999г. на Върховния касационен съд на РБ, наказание, в размер на 4 /четири/ години, 11/единадесет/ месеца и 1/един/ ден, от изтърпяването на което е бил условно предсрочно освободен, с определение от 16.05.2006г., по чнд №389/2006г. на ОС-Кюстендил.

Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка по внчд №59/2014г. на Пернишки ОС, финализирала с решение №34 от 25.04.2014г., с което е потвърден изцяло.

Депозираното искане на осъдения е допустимо за разглеждане в обсега на компетентността на ВКС по Глава тридесет и трета от НПК, но ценено в контекста на предложените доводи за възобновяване на нчд №1149/2013г. на РС-Перник и на внчд №59/2014г. на Пернишки ОС, и за отмяна на атакувания и придобил юридически стабилитет съдебен акт, е неоснователно.

Визираният в чл. 70 - чл. 73 от НК институт представлява правна възможност за последващо постановяването на присъдата освобождаване на дееца от изтърпяване на част от определеното му с нея наказание, при изрично указани от закона предпоставки. Неговото действие се изразява в предсрочен отказ на държавата да продължи да налага на осъденото лице ограниченията на режима, свързан с лишаването от свобода, който обаче не е окончателен.

За осъдения е установен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца, в рамките на който ако предсрочно освободеният извърши ново умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, или не изпълнява постановената по чл. 70, ал. 6 от НК пробация, той изтърпява отделно и неизтърпяната част от определената му с присъдата наказателна санкция, а при осъществено непредпазливо престъпно деяние, съдът взема решение дали отложеното наказание да бъде изпълнено, съответно за неговото частично или цялостно изпълнение. /чл. 70, ал. 7 от НК/

Логическо следствие от тълкуването на цитираната разпоредба е заключението за очертани от законодателя, при приложението на института по чл. 70 - чл. 73 от НК условия, въздействащи предупредително и сочещи на необходимост от правомерно поведение на осъдения, при неспазването на които е задължително или възможно активирането на изпълнението на неизтърпяната част от наказанието.

Такава е конкретиката в разглеждания казус.

С определение от 16.05.2006г. на Кюстендилски окръжен съд, по чнд №389/2006г., е постановено условно предсрочно освобождаване за остатъка от наложеното на А. С. Г., с присъда по нохд №417/1997г. на Софийски военен съд наказание /ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, за престъпление по чл. 116 от НК/, в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и ЕДИН ДЕН.

В лимитирания от съда изпитателен срок - четири години и два месеца, на 24.01.2007г. и 04.08.2009г., осъденото лице е извършило умишлени престъпления по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 от НК, за които са предвидени наказания лишаване от свобода, санкцонирани със споразумения по нохд №299/2007г. на РС-Перник и нохд №350/2009г. на Самоковски РС

Без правно значение е, че с визираните и влезли в сила съдебни актове, последващи предсрочното освобождаване на А. Г., определените му, в обсега на изключително смекчената наказателна отговорност по чл. 381, ал. 4 от НПК, вр. чл. 55 от НК, санкции са пробация и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

Акцентираното от защитата обстоятелство индицира на неправилно отъждествяване на понятията предвидено в закона наказание и наложено от съда, последното от които отмерено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК, може да бъде различно по вид от очертаната в особената норма на НК санкция - лишаване от свобода.

Ирелевантен за правоприлагането на чл. 70, ал. 7 от НК е и фактът, че към момента на направеното от обвинителната власт предложение по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК /15.07.2013г./, изтърпяването на определените със споразумения по нохд №299/2007г. на Пернишки РС и по нохд №350/2009г. на РС - Самоков наказания, са погасени от абсолютната давност по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК.

Настъпването на неблагоприятните за осъдения правни последици, визирани в чл. 70, ал. 7 от НК - изпълнение на неизтърпяната част от санкцията лишаване от свобода, при указаните в разпоредбата изисквания, се преклудира единствено при изтичане на сроковете по чл. 82 от НК по отношение на наложеното с присъда наказание, предмет на предсрочно условно освобождаване, което в случая съгласно предписаното в чл. 82, ал. 4, вр. чл. 82, ал. 1, т. 2 от НК, не е налице.

Изложената аргументация изгражда убеждението на настоящия състав за отсъствие на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, обосноваващи упражняване на правомощията по чл. 425, ал. 1 от НПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Г. за възобновяване на нчд №1149/2013г. на РС - Перник и на внчд №59/2014г. на Пернишки ОС, и за отмяна на постановеното и влязло в сила определение от 21.02.2014г., по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.