О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 93/13.01.2025 г., [населено място]

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

изслуша докладваното от съдия Костадинова т. д. № 1470/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „СФ Капитал“ ЕООД срещу Решение № 99/15.02.2024 г., постановено по в. т.д. № 901/2023 г. на Апелативен съд – София, ТО, 13 състав, с което е отменено Решение № 868/06.07.2023 г. по т. д. № 2075/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, 16 състав, и жалбоподателят е осъден да заплати на „Ексклузив Ер карс“ ЕООД следните суми: 148 643,08 лв. - непогасената част от цената по договор от 07.12.2012 г. за продажба на лек автомобил марка „Мерцедес, модел „S400 DIESEL 4MATIC“, ведно със законната лихва от 14.11.2022 г. до погасяването, 13 171,43 лв. - обезщетение за забава, дължимо за периода 23.12.2021 г. – 14.11.2022 г., и 15 309,29 лв. – съдебни разноски.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че неправилно е разпределена доказателствената тежест за доказване на достоверността на датата на представения от него договор, с който преди процеса ищецът е цедирал процесното вземане в полза на помагача „Млечен дол“ ЕООД. Сочи, че съдът погрешно е възложил тежестта върху касатора (длъжник по прехвърленото вземане) като лице, ползващо се от удостоверената в договора дата, и счита, че при правилно приложение на закона тя трябва да се понесе от ищеца като издател на документа, оспорващ собственото си удостоверително изявление относно датата на съставянето му. В тази връзка в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК:

1). Каква е тежестта на доказване при оспорване достоверността на датата на договор като частен диспозитивен документ, подписан от органния представител на юридическото лице, оспорващо собственото си удостоверително изявление в документа относно неговата дата, когато датата има значение за валидността на договора?

2). Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест за установяване достоверността на датата на договор в случай че датата на договора има значение за валидността му – за страната, която се позовава на него, или за страната, която го оспорва?

3). В случай че страна в процеса, която е юридическото лице, на което се противопоставя частен документ, съставен с участието на органния му представител, оспорва собственото си волеизявление и в частност достоверността на датата на договор, подписан от органния представител на юридическото лице, намира ли приложение правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК и как следва да бъде разпределена доказателствената тежест по делото?

Касаторът счита, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като горепосочените въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката, обективирана в Решение № 273/02.12.2019 г. по гр. д. № 1067/2019 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. (според което „авторът на частния документ, макар и да е удостоверил датата на документа с подписа си, разполага с процесуалната възможност да я оспори пред съда, като тежестта на доказване в този случай“ е за него), Решение № 309/20.02.2014 г. по гр. д. № 742/2012 г. на ВКС, ГК, І г. о., Решение № 60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. (според което „когато датата има значение за валидността на даден договор (в случая договор за цесия), страната, която се позовава на него, не носи доказателствената тежест за установяване на датата на сключването му, а такава се носи от страната, която го оспорва“), Решение № 50087/08.06.2023 г. по гр. д. № 3309/2022 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Решение № 99/13.10.2020 г. по т. д. № 1857/2019 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 23/11.09.2017 г. по т. д. № 2413/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 16/28.06.2018 г. по т. д. № 1305/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о. Касаторът допълва също, че според Решение № 88/05.08.2020 г. по т. д. № 1818/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., и Решение № 18/13.02.2019 г. по т. д. № 2233/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., когато договорът е подписан от юридическото лице чрез негов представител, то се явява съставител на документа, а не трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, и при оспорване се прилагат правилата на чл. 193, ал. 3 ГПК – оспорващият автор носи тежестта да докаже недостоверността на посочената в документа дата.

Ответникът по касационната жалба „Ексклузив Ер карс“ ЕООД счита обжалваното решение за правилно. Поддържа, че поставените от касатора въпроси не са обусловили решението на въззивния съд, който е извършил преценка как да се разпредели доказателствената тежест в хипотеза на подписан от бивш управител на дружеството документ, а не на документ, изходящ от оспорващата го страна. Допълва, че доказателствената тежест е разпределена не в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, като в тази връзка се позовава на Решение № 167/03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. Наред с това ответникът по жалбата сочи, че спорът във въззивното производство е бил съсредоточен не в начина, по който се разпределя доказателствената тежест, а в нейното изпълнение. Излага и становище по същество на жалбата, като моли в случай на допускане на касационно обжалване решението да бъде оставено в сила.

Помагачът на касатора „Млечен дол“ ЕООД не е взел становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционния акт са уважени предявените от „Ексклузив Ер карс“ ЕООД срещу „СФ Капитал“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 148 643,08 лв., представляваща остатък от дължимата продажна цена по договор за продажба на лек автомобил, и за сумата от 13 171,43 лв., представляваща лихва за забава за периода 23.12.2021 г. – 14.11.2022 г., ведно със законната лихва от 14.11.2022 г. до погасяването.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че на 07.12.2021 г. между ищеца „Ексклузив Ер карс“ ЕООД като продавач и ответника „СФ Капитал“ ЕООД като купувач е сключен договор за продажба на лек автомобил марка „Мерцедес“ срещу цена в размер от 185 803,85 лв.; издадената на същата дата фактура е осчетоводена от страните по сделката и вещта е предадена на купувача; ответникът е извършил частично плащане в размер от 37 160,77 лв.

В първоинстанционното производство ответникът е въвел правоизключващото възражение, че преди предявяване на иска, а именно – с договор от 07.03.2022 г., ищецът, представляван от вписания към тази дата управител Х. П., е прехвърлил процесното вземане на помагача „Млечен дол“ ЕООД. Договорът за цесия е оспорен от ищеца с твърдението, че е подписан от П. след вписване на освобождаването му като управител на дружеството-продавач, извършено според данните в търговския регистър на 25.03.2022 г. По това възражение въззивният съд, както и първоинстанционният, е счел, че договорът за цесия не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето си и че доказването на достоверността й следва да се извърши от ответника в качеството му на лице, претендиращо от тази достоверност изгодни за себе си правни последици (а именно – отпадане на материалната легитимация на ищеца). В отлика от първоинстанционния съд обаче въззивният е приел, че задължението на ответника за доказване на достоверността на датата не е изпълнено, тъй като изслушаното по негов почин заключение на ССчЕ не установява осчетоводяване на договора за цесия от цедента, нито датата на осчетоводяването му от цесионера, а осчетоводяването от длъжника е извършено на 26.09.2022 г. (в какъвто смисъл е изявлението на вещото лице при разпита му). Наред с това съдът е счел, че няма доказателства за предаване от цедента на цесионера на документите, удостоверяващи вземането, нито са налице други доказателства, които да сочат, че вписаната в договора за цесия дата е достоверна (в частност, разписката за връчване на уведомление е приета за датирана по непротивопоставим на ищеца начин, тъй като е подписана само от управителя на ответника). Въззивният съд е отчел като житейски нелогично и обстоятелството, че законният представител и на цедента, и на цесионера към вписаната в договора за цесия дата е едно и също лице, но то от една страна е осчетоводило цесията при цесионера, а от друга - не е извършило такова (дължимо) действие за цедента.

Въз основа на посочените съображения и прилагайки последиците на възложената от него доказателствена тежест, въззивният съд е приел за недоказано, че процесното вземане е цедирано преди завеждане на делото, и поради това е присъдил същото в полза на ищеца.

При тези данни настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.

Трите поставени от касатора въпроса са свързани с разпределянето на доказателствената тежест при оспорване на датата на частен документ и в частност - когато оспорването се извършва от дружество, участвало от формална страна в съставянето на документа чрез лице, вписано в търговския регистър към посочената дата като негов органен представител. Доколкото по направеното от ищеца-търговско дружество оспорване на подписания от негово име договор за цесия въззивният съд е приложил последиците на доказателствената тежест (приемайки същата за неизпълнена от ответника), то въпросът за разпределянето й (формално представен от касатора в три варианта, но съдържащи един общ процесуален проблем), се явява обуславящ за въззивното решение. С това е изпълнен общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не може обаче да се приеме, че е удовлетворен допълнителният селективен критерий поставеният въпрос да е решен от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Видно от съдържанието на цитираните актове, тази практика или е постановена в условията на различна от настоящата конкретика, или в нея е изведен именно приложеният от въззивния съд принцип, че тежестта за доказване е за страната, имаща интерес от достоверността на удостоверената в документа датата. Така с решението, постановено по гр. д. № 1069/2019 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., е разгледан спор, при който датата на документа е оспорена от трето лице, а авторът се ползва от нея, за разлика от настоящия спор, при който датата се противопоставя на оспорващия я автор и достоверността й ползва трето за документа лице. Същевременно в това решение съдът е възприел процесуалното правило, че доказателствената тежест е за страната, която се ползва от вписаната в документа дата, каквато е разпределената и в настоящия процес тежест. Разрешеният в гр. д. № 3590/2020 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., въпрос е свързан с оспорване на датата на документа от лице, неучаствало в издаването му (т. е. хипотеза, обратна на процесната), а тежестта за доказване на оспорването е възложена на това трето лице поради приемането, че то не е трето по смисъла на чл. 181 ГПК. С решението по гр. д. № 742/2012 г. на ВКС, ГК, І г. о., е прието, че търговското дружество, оспорващо датата на издаден от волеизявяващия му орган документ, не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК (впрочем, както е прието и в обжалваното в настоящото производство решение), но не е взето становище относно начина на разпределяне на доказателствената тежест, доколкото достоверността на датата на документа е счетена за доказана от събраните гласни доказателствени средства. В решението по гр. д. № 3309/2022 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., е разгледан случай на оспорване датата на разписка за дадена в заем сума, като е прието, че длъжникът – автор на документа - следва да докаже оспорването. В конкретната хипотеза обаче това оспорване се явява правоизключващо възражение и тежестта е възложена на автора на документа именно в качеството му на лице, заявило възражението. Следователно решението не представя хипотеза, идентична с процесната, но решена по различен начин, а напротив, в двете решения по наведените правоизключващи възражения тежестта е разпределена еднакво - на лицата, позовали се на тези възражения. В решението по т. д. № 1305/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о., пък акцентът е поставен върху характера на оспореното изявление – дали се касае за правно действие, за което е необходима представителна власт по смисъла на чл. 39, ал. 1 ЗЗД, или за свидетелстващо изявление с неизгоден за автора му характер, но не е разглеждан въпросът относно разпределянето на доказателствената тежест при оспорване на датата на документа, още по-малко ако оспорването се основава на твърдение за подписване на документа от лице, имащо качеството на бивш законен представител на оспорващото дружество.

Решенията по т. д. № 1857/2019 г. на ВКС, ТК, І т. о., по т. д. № 1818/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., и по т. д. № 2233/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., не представляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са постановени от върховния съд в качеството му на първоинстанционен съд при разглеждане на искове по чл. 47 ЗМТА, а не в качеството му на касационен съд при разглеждане на касационни жалби по реда на чл. 290 ГПК (т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).

По изложените съображения настоящият състав счита за недоказана предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 99/15.02.2024 г., постановено по в. т.д. № 901/2023 г. на Апелативен съд – София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: