Р Е Ш Е Н И Е

№ 292

гр.София, 13.10.2014 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: М. П

Б. И

при секретаря Р. П и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 2938/ 2014 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 741/ 29.05.2014 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д.№ 2938/ 2014 г. по жалба на С. И. Щ. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 38 от 06.01.2014 г. по гр. д.№ 2981/ 2013 г., с което по иск на В. П. Я. жалбоподателят С. Щ. е лишен от родителски права по отношение на детето П. С. Щ. и са определени мерки на лични отношения между детето и бащата – всяка трета неделя от месеца от 9.00 до 17.00 часа по адреса на детето в присъствието на майката или бабата по майчина линия.

Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива практика по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да връчва призовки и съобщения на страната чрез пълномощника й, когато има такъв и за последиците от връчване на призовки и съобщения на адрес, на който тя не пребивава. По този въпрос едни съдилища приемат, че наличието на упълномощен процесуален представител не изключва възможността призовките и съобщенията до страната да се връчват на адресът й – това връчване е редовно. Други застъпват становището, че ако страната е посочила съдебен адресат по делото или е ангажирала пълномощник, съдът е длъжен да връчи предназначените за нея призовки и съобщения чрез тези лица, а връчването на адреса на страната в този случай...