№ 206

Гр.С., 02.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през двехиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г

ЧЛЕНОВЕ: И. П

М. Р

при участието на секретаря А. Б, като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.3751 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.193/1.02.13г. по г. д.№.2981/12г. на Софийски апелативен съд, 7с., с което е потвърдено решение №.2738/23.04.2011г. по г. д.№.1120/08г. на Софийски градски съд, 1-12с., съгласно което предявеният от [фирма] срещу Н. М. Н. иск по чл. 299 ГПК отм. е отхвърлен като неоснователен.

Ответната страна Н. М. Н. оспорва жалбата.

Контролиращата страна Министерство на финансите не взема становище.

С определение №.757/18.06.13г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по следния въпрос: При какви условия презумпцията за истинност на фактическите констатации по акта за начет следва да се счита опровергана в производство по реда на чл. 299 и сл. ГПК отм..

С обжалваното решение на Софийски апелативен съд е прието, че ответницата е работила като ликвидатор в ищцовото дружество, че през процесния период /21.02.03г.-23.02.05г./ е теглила суми от банковите му сметки /в общ размер на 101673, 17лв./, за които не са намерени оправдателни документи и с оглед на това й е съставен акт за начет, че не е установена наличност на първична счетоводна документация и поради това е невъзможно да се извърши проверка на фактическите констатации на ревизионния акт, че същият се явява недокументиран, тъй като не се установява съответната липса да се дължи на поведение на ответницата, че при това положение презумпцията на чл. 301...